Летен сезон

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Миналото е на път да се случи, бъдещето вече е било

Художникът Красимир Терзиев показва най-доброто в концептуална изложба, наредена в родния си град Добрич

Творбата „Семейство” (2015) изпробва хипотезата за семейния живот на луната. - Миналото е на път да се случи, бъдещето вече е било

Творбата „Семейство” (2015) изпробва хипотезата за семейния живот на луната.

Ценителите на съвременното изкуство у нас по Великден могат да се разходят до Добрич, защото в тамошната Художествена галерия бе наредена изложба, достойна за най-престижните арт салони у нас – на Красимир Терзиев. Самото заглавие на експозицията е първата й творба – „Между миналото, което е на път да се случи, и бъдещето, което вече е било“.

Това е първата му изложба в родния град, затова тя събира някои от най-добрите работи, които е правил в периода 2004-2015. Голяма част от включените творби са били част от самостоятелни и групови изложби на художника у нас и в чужбина. Между тях са “Несъгласие”, Център за съвременно изкуство “Баня старинна”, Пловдив, 2014; “Красимир Терзиев. Космополис”, Институт за съвременно изкуство – София, 2013; Rencontres Internationales, Haus der Kulturen der Welt, Берлин/ Centre Pompidou, Париж/ Reina Sofia National Museum of Art, Мадрид, 2011/2012; Cinema like never before, Generali Foundation, Vienna/ Academie der Kunste, Berlin, 2006/2007.

Терзиев е художник, който коментира чрез произведенията си редица от актуалните проблеми на днешния ден. Изкуството му се занимава с промяната във възприятията за света в резултат от масовите медии и новите технологии; как представите за минало и бъдеще, история и митология се изменят, а границите на личното, груповото и общественото пространство все повече се преплитат. Тези теми са въплътени във формата, избора на художествен език и начин на представяне на работите. Самите те, за разлика от традиционната представа за изкуство, не създават свой собствен визуален език, а са изпълнени с вътрешни цитати, препратки, познати образи и мотиви, така че да комуникират непосредствено със средата на ежедневния живот.

„Между миналото, което е на път да се случи, и бъдещето, което вече е било” се простира в едно настояще, в което неизбежно нахлуват сцени, образи и изображения от миналото и бъдещето – обяснява концепцията си Терзиев. – Преди години с относителна сигурност можехме да потвърдим последователността на тези три времена: миналото е последвано от настоящето и бъдещето. Тази сигурност обаче се е изпарила с насищането на света с дигитални изображения. През 1990-те един от слоганите на Майкрософт беше “Where do you want to go today?” („Къде искаш да отидеш днес?”). Настоящият слоган би бил „Кога искаш да бъде днес?”. И наистина, днес мога да поискам да отида в бъдещето като колонизатор на Марс, а утре, живот и здраве, да прекарам в приключения като средновековен рицар, римски войн или праисторически примат. Технологии, които да осигурят това, колкото щеш: фентъзи филми, 3D анимации, виртуални разходки, добавена реалност, различни компютърни приложения. Въпрос на избор – футурология или анахронизъм, или, защо не, и двете.“

ОПЕРНА ГАЛА с РОЛАНДО ВИЙЯЗОН

Отправна точка в изложбата е видеоинсталацията „Един филм” (2004) – квазиисторическа драма без сюжет, в която 50 статисти, облечени в исторически костюми от гардероба на Киностудия „Бояна” се мотаят сред филмов декор в очакване на сигнал “action”. „Мону-ментално” (2011) е видео, в което камерата наблюдава от дистанция групи младежи, които „убиват“ свободното си време около Паметника на Съветската армия в София, без да обръщат особено внимание на идеологическата натовареност на пространството. „Опитомяване. Първите пет хиляди години” (2014) сбъсква зрителя с фигурата на куче, което отдавна не е част от живите същества. Следват работи от последните няколко години, в които са на фокус различни разпознаваеми хардуерни, софтуерни форми и образи от екрана. „Както водата, газта и електричеството идват отдалеч…” (2011) е серия цветни фотографии, представящи сцени от ежедневието на аматьор-астронавт. „Семейство” (2015) изпробва хипотезата за семейния живот на луната, докато „Монумент на изтеклото време” ни връща в проблематиката на монументалното, но този път ролята на въображаем монумент играе персонален лаптоп, чийто живот е изчерпан.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

ДС

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах