Министърът на културата няма време и за театър

На министъра на културата пак не му остана време да се занимава с култура. Залисан, Петър Стоянович пропусна Международния ден на театъра. А дори да се е сетил за артистите, може би не е сметнал за важно да им ходи на крака на наградите „Икар“. Въпросът тази година не беше кой е най-достойният за определена награда, а къде е министърът. Вместо Стоянович, в салона беше Владо Пенев – министър на културата в служебното правителство. Той получи „Икар“ за главна мъжка роля.

Ложата в Народния театър в четвъртък вечерта зееше от липсата на държавни мъже. А в други години министърът на културата (и Вежди Рашидов, и Стефан Данаилов…) дори водеше колеги от правителството, макар и с риск да ги освиркат. Този път освирквания нямаше. Стоянович ги избегна поради заетост с нещо по-важно от културата, както се оплака преди дни, когато намери време да се отбие в Би Ти Ви: „За 10 месеца, откакто съм на поста министър на културата, работата ми, свързана с култура се събира най-много в 1 месец. Не съм си представял, че министърът на културата се занимава толкова малко с култура“. Зает бил да защитава престижа на министерството… – може би по начина, по който „защити“ честта на Класическата гимназия!

Стоянович може би е решил да избегне челен сблъсък с въпроса „Кой?“, използван като слоган на наградите „Икар“. Известно е, че и председателят на Съюза на артистите Христо Мутафчиев, и режисьорът на церемонията на „Икар“ Стоян Радев, бяха част от фронта на протестиращите срещу правителството.

Затова може би Министерството този път наруши традицията и не извади награди за най-високи постижения в драматичния театър и в кукления. Наказва театъра, един вид, защото не е достатъчно лоялен към работодателя си – държавата.

Има и друго – фактът, че театърът е най-посещаваното сценично изкуство у нас, че носи най-много приходи от билети, че пълни салоните, за този министър е по-скоро проблем, отколкото успех. Защото Реформата, въведена от предишния министър, обвърза посещенията в културата с приходите им. И сега Стоянович се чуди как да се отърве от публиката, за да не плаща на театрите.

Липсата на министъра вероятно прикрива и конфликт със Съюза на артистите. Мутафчиев със сигурност ще направи всичко, за да не бъде отменена Реформата в сценичните изкуства, да не бъде отнета извоюваната територия, да не бъде върната културата в позиция партер спрямо държавата.

Защото именно това мътят в Министерството.