Летен сезон

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Министерство на културата – срещу културата

Министърът на културата Петър Стоянович (на снимката) показва антики, спасени от незаконен трафик. - Министерство на културата – срещу културата

Министърът на културата Петър Стоянович (на снимката) показва антики, спасени от незаконен трафик.

Как и защо Министерството на културата не работи за културата, а министърът не успява да организира и контролира поверената му институция, обяснява проф. Александър Димчев в открито писмо до Петър Стоянович.

Философът го прочете по време на конференция на Българската библиотечно-информационна асоциация. Димчев е бивш директор на Университетската библиотека в СУ „Климент Охридски“, два пъти декан на Философския факултет и преподавател в него, член на Националния съвет по библиотечно дело, член на Научния съвет на Народната библиотека.

Вижте писмото: 

Г-н Министър,

ОПЕРНА ГАЛА с РОЛАНДО ВИЙЯЗОН

Пиша Ви по повод на това, което се случва с нормативните документи за библиотеките. Или по-точно за това, че нищо не се случва с тях в повереното Ви министерство.

С Ваша заповед № РД 09-105/25.02.2014 г. съм определен за член на Националния съвет за библиотечно дело (НСБД). С писмо изх. № 92-00-108/11.03.2014 г., подписано от г-н Венцислав Велев – директор на дирекция, бях поканен да присъствам на 20 март 2014 г. на първото заседание на НСБД в Министерството на културата.

На заседанието, водено от г-н Василев – зам.-министър, и г-н Велев, ни бяха предадени Вашите намерения до 30.04.2014 г. да бъдат разработени от експертна група и съгласувани с НСБД промени в Закона за обществените библиотеки (ЗОБ) и поднормативни документи, произтичащи от ЗОБ (изключително важни поднормативни документи за нормализирането на дейността на обществените библиотеки) – Стандарт за библиотечно-информационно обслужване и Наредба за библиотечните фондове, които не бяха утвърдени от 2009 г. Сроковете ни бяха заявени категорично с цел документите да бъдат внесени в Министерския съвет и Народното събрание за съгласувателни процедури и за последващо разискване и приемане.

Въпреки изразения скептицизъм на част от колегите, че това ще се случи, познавайки добре традициите в МК, повярвахме! Дадохме отново нашето доверие, разчитайки на честната Ви дума, изразена чрез Вашата администрация.

Наскоро след това бе събрана експертната група (ЕГ) в МК. На нейното заседание, ръководено от г-н Велев, постигнахме съгласие как да бъдат разработени необходимите документи. Основното, към което се стремяхме, бе да получим логистична подкрепа от представителите на МК по отношение на нормативната издържаност на Стандарта и на Наредбата. Бяха определени и лицата, които да участват в тези процедури. Бяха ни поискани от страна на г-жа Луизина Савкова становищата на членовете на ЕГ за ЗОБ. Ние ги изпратихме в указания срок.

На мои предложения и въпроси как да се оптимизира дейността по разработването на документите не получавах никакъв отговор.

Днес, 31.05.2014 г. отново си „позволих“ де се обърна към „Нейно величество администрацията на МК“ – представлявана от г-н Велев, г-н Чипев и г-жа Савкова, със следния въпрос, който ми се струва, че трябва да бъде зададен и от Вас, цитирам:

„Уважаеми дами и господа от Министерството на културата,

Обръщам се към Вас, в битността ми на член на НСБ и на експертната група с молба за отговор на следния въпрос.

Какво става с документите, за които имаше воля от страна на министъра на културата да бъдат подготвени до края на м. април от нас и внесени за разглеждане в Народното събрание (ЗОБ) и Министерския съвет (Наредбата за…)?

Надявам се да получа отговор. В мои предишни писма до някои от Вас не получих никакви известия.

С уважение, проф. д-р Александър Димчев“

(На петия ден – 3 юни 2014 г. получих следния отговор от г-н Велев, за което все пак му благодаря:

„Уважаеми проф. Димчев, Поне при мен, това е първото запитване, което получавам от Ваша страна. В момента се обобщават получените от всички предложения и в най-скоро време ще получите обратна информация. Дължа да отбележа, че предложенията са малко, поради което и изчакахме да получим отговор от всички“.

Само, че заявените намерения се разминават с времето, което ни бе заявено. Много пъти сме получавали подобни оптимистични и отлагащи обещания.

Г-н Министър, живеем във време, когато комуникациите не отразяват написаните наредби за изискуем срок за изчакване за официални отговори от институциите. Отделно не считам, че като член на НСБД, назначен с Ваша заповед, са необходими административни хватки, за да получа (или не получа) някога информацията. Въпросът е за елементарно колегиално уважение към едни от водещите специалисти и представители на национални и граждански обединения, излъчени от Вас в подобна структура, която да Ви подпомага в инициирането на политики за библиотечния сектор. Винаги в своята дейност съм се старал да бъда в полза на екипа, в който съм работил. Опитът ми с МК го е доказал, че, за съжаление, в тази институция нещата не стоят така. Основната причина за това е липсата на експертен капацитет на чиновниците, работещи в областта на библиотеките и читалищата, на самодостатъчност и откъсване от реалността, както и на началнически синдром.

Г-н Министър, винаги съм уважавал и уважавам институциите. За мен те са изразител и символ на държавността. На подобно отношение уча и моите студенти.

За съжаление случващото се в повереното Ви министерство е пореден жест на нежелание да се решат наболели въпроси, трупани години наред. Не бих приел логиката, че настоящият екип на МК не може да реши въпросите. Като се има предвид, че Българската библиотечно-информационна асоциация предложи в продължение на няколко години седем варианта на подобни документи.

Разбирам, че Вашите усилия, след като не успявате да организирате и да контролирате процесите в поверената ви институция, са поредната мимикрия по отношение решаването на проблемите на най-многобройните и значими културни организации в нашата страна – обществените библиотеки.

Не съм свикнал да се радвам на почести, позиции и други символи на властта. Винаги съм се стремил да работя, а не да бъда фон – където и да съм привличан в полза на обществени интереси и задачи. По подобна причина Ви моля моето име да бъде заличено от Националния съвет по библиотечна дело и от експертната група в МК.

Разбирате, че си подавам оставката в знак на несъгласие с липсата на сериозна политика в МК по отношение на библиотеките в нашата страна. Не бива да се търси какъвто и да е политически привкус в моето напускане на подобна високоотговорна национална комисия. Въпросът опира до морал! След като не са изпълнени задължения, вменени ни от настоятелното желание на професионалната ни гилдия за регулиране на определени обществени процеси, свързани с библиотеките, е редно да се оттегля. Всичко това се свързва с липсата на разбиране от страна на МК.

Ще използвам времето си по-пълноценно в написване на новата си книга, озаглавена „Министерството на културата – срещу културата“.

В знак на моята академична добронамереност да уча неуките, Ви дарявам копие от последната ми книга „Глобална информационна инфраструктура. Мисия и роля на библиотеките в променящия се свят“, която всеки момент излиза от издателството на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. В нея непосветените Ви служители ще могат да надникнат и да видят как се правят (и как не се правят) политики в началото на XXI век и във времето на гражданското общество.

Подавам моята оставка пред колегите на моя неформален работодател – ББИА, събрани днес на своя национален форум да обсъждат проблемите на библиотеките в условията на глобални предизвикателства, когато в документи на световни организации като ООН, ЮНЕСКО, ИФЛА и др. се обсъждат въпроси за изработване и за задължително включване на национални стратегии в контекста на развитие на обществата и икономиките в държавите.

В подобни отговорни моменти – с годините, рядко сме срещали съпричастност от страна на държавата. Най-често обещания, които не се изпълняват, и най-лошото – непознаване на процесите и на нещата!

Много е неприятно и непонятно, когато в една държава институциите не изпълняват законите, приети от Народното събрание. В случая 5 години не се изпълнява ЗОБ от МК. Странно и страшно – за държавността!!!

Въпреки, че Вие като историк знаете, че България е съществувала и без официални институции – благодарение на всеотдадеността на хора, посветили себе си на каузата за духовността.

В съвременна България има такива, сред тях са библиотекарите. Истински просвещенци, независимо от условията, в които работят, мизерните възнаграждения, които им са отредени, липсата на нови издания и на технологии… Те правят и невъзможното, за да могат потребителите на библиотеките, и обществото ни да получават онова, от което се нуждаят. Ще Ви дам само един пример. През 2013 г. за библиотекар на годината бе излъчена една истинска Майка Тереза от малко населено място в т.нар. „Северозападнала България“. Тази чудотворка, или по-точно светица, болна от неизлечимо заболяване, всекидневно със своето колело разнася книги и вестници до къщите на възрастните хора, наравно с хляб и лекарства. Книги и вестници, за които е абонирала библиотеката със средства от своята мизерна пенсийка, в резултат на над 45 г. работа като библиотекарка в селото.

Докато има такива хора, съм все още известен оптимист…

Приемете моята оставка като морален жест за неслучващото се и апел към отговорна промяна.

София, 05.06.2014 г.

С уважение,

проф. д-р Александър Димчев

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

ДС

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах