Софийска филхармония МЕГАБОРД

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Минута за поклон

Васил Левски (1837-1873) - Минута за поклон

Васил Левски (1837-1873)

Ден като другите. Но не съвсем.
България скърби за тебе, Дяконе!
Бесило, бяла риза и перчем –
като светкавица пронизват мрака.

За кой ли път във лъвския ти скок
днес търсим жадно смисъл и опора…
А ти ни даде простичък урок –
до смърт да си останем честни хора.

Минути за поклон. Да помълчим.
Най-святата минута във живота ни.
Ще можем ли дълга да си платим,
Апостоле, пред твоята Голгота!

Светът е все така несъвършен,
животът ни – кръстосан от въпроси.
Притиснати от грижи, ден след ден
в душите си разпятието носим…

Поетите с пресипнал глас редят
куплети като въглени в жарава.
Ала остава глух и ням светът,
потънал в суета и мрачна слава.

И нещо пак не ни достига днес,
небето слиза над главите ниско.
Кой ще вярва в думичката „чест“,
къде са идеалите ти чисти?

Как кривиците в нас да заличим
и времето без страх да преобърнем!
Минути за поклон. Да помълчим.
Историята няма да те върне.

Орисани сме да живеем тук –
в земята на войводи и апостоли.
От нас единствено (от никой друг),
зависи отговорът на въпросите!

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

ДС

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах