Найден Тодоров и Даниел Хоуп

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Мира Кацарова: Джазът за мен е тиха кулминация

Моята борба срещу чалгата не е шумна и агресивна, важното е публиката да чуе, че има и друга музика, казва певицата в навечерието на „Пловдив джаз фест“

„Тазгодишното издание на „Пловдив джаз фест“ ме отразява и като вкус, и като предпочитания в музиката, но се старая и да бъда и обективна: поканили сме актуални проекти и артисти, от 2016 г. “, казва Мирослава Кацарова. Снимки: Личен архив - Мира Кацарова: Джазът за мен е тиха кулминация

„Тазгодишното издание на „Пловдив джаз фест“ ме отразява и като вкус, и като предпочитания в музиката, но се старая и да бъда и обективна: поканили сме актуални проекти и артисти, от 2016 г. “, казва Мирослава Кацарова. Снимки: Личен архив

Софиянци обичат мързеливите сутрини с гласа на Мирослава Кацарова, носещ се от радио Джаз ФМ. А пловдивчани се наслаждават на кадифените й нотки на живо и скоро ще им се отвори още една възможност – „Пловдив джаз фест“. Началото е с Мира, а в следващите дни тя ще бъде зад кулисите, защото тъкмо на нея дължим съществуването на този форум. До началото на фестивала остава около една седмица – джазът ще се настани удобно под тепетата от 1 до 5 ноември, в своя Дом на културата „Борис Христов“.

Публиката очаква среща с четирите боса нова дами Хилда Казасян, Андрония Попова-Рони, Белослава и самата Мира Кацарова на 1 ноември от 20 ч. Ще им партнират музикантите Миро Турийски, Христо Йоцов и Веселин Веселинов-Еко, както и гостите Николай Карагеоргиев, Младен Димитров и Цоньо Цветков. В следващите дни се задава музиката на Кени Уилър в изпълнение на Георги Корназов и Давид Линкс, и още: Камелия Тодорова с Ангел Заберски, Ричард Бона, Майк Стърн и Дейв Уекъл. Всяка вечер след 22 ч. предстоят още концерти и джем сешъни в Bee Bop Cafe.

Част от фестивала е и фотографската изложба на Павел Червенков и Диляна Флорентин в Дома на културата. В снимките на Червенков са уловени скритите детайли и магичната атмосфера на софийските дворове, а Флорентин ще представи своите изящни черно-бели образи на артисти, свързани с музиката, заставали пред нейния обектив в последните няколко години. На откриването, което е от 18 ч. на 1 ноември, гостите ще слушат изпълненията на Петър Момчев, Димитър Карамфилов, Атанас Попов и Шибил Бенев.

„Пловдив джаз фест“ се организира от „Блу Ем“, със съдействието на Общинска Фондация „Пловдив 2019“ и Община Пловдив.

ОПЕРНА ГАЛА с РОЛАНДО ВИЙЯЗОН

– В каква степен програмата на „Пловдив джаз фест“ ви отразява като личност и вкус?

–  „Пловдив джаз фест“ е нещо, което аз много мисля, изстрадвам и обичам – и няма начин да не ме отразява. Личният момент е неизбежен. Тазгодишното издание ме отразява и като вкус, и като предпочитания в музиката, но се старая и да бъда и обективна: поканили сме актуални проекти и артисти, от 2016 г. Първият концерт, „Четири дами пеят боса нова“, е като продължение на миналогодишния – „Четири дами пеят джаз“. Трима музиканти – Мирослав Турийски, Христо Йоцов и от Веселин Веселинов-Еко аранжираха пиесите специално за фестивала. Някои от нас ще изпълнят едни песни солово, други в дует (аз например ще пея с Хилда и след това с Рони). Ще има песни на Жобим, но и по-съвременни композиции, претърпели метаморфоза до боса нова. Рони ще изълни своя песен, която не е създадена като боса нова, но Веселин Веселинов-Еко я преаранжира специално в този стил – за да илюстрираме зависимостите между културата от 60-те години и съвременността.

– Характерно и за четирите певици в този проект е, че гласовете ви са подходящи за по-нежна и уютна музика. Какъв беше принципът, по който се комбинирахте?

– Принципът е добрият вкус. Това е субективно, разбира се, понеже в последните 20-25 години тенденцията във вокалното изкуство, свързано с джаз, е да не се вика, да не се крещи, да не се правят шумни комбинации. Залага се повече на тихите и приглушени кулминации, на интелигентните акценти, вместо на силовите. Крясъкът и виковете не са за предпочитание в този стил на пеене. Вокалното изкуство има различни тенденции и една от тях, напоследък, е точно тази – тихото пеене. Уверявам ви, това е много по-трудно от викането. Да овладееш напиращата страст отвътре е далеч по-сложно, отколкото да ѝ дадеш воля и да я афишираш гласно, шумно и дори агресивно. Този тип музициране е онова, което явно ни е събрало. Но може би най-много любовта към джаза. И четирите сме белязани по някакъв начин от него.

– Този концерт ли ще бъде единственото ви участие като певица на фестивала?

– Само едно участие ще имам в рамките на този фестивал. Тази година направих толкова концерти, свързани с две съвършено различни програми -Desafinado live, свързана с бразилската музика, и My Cinema, посветена на филмовата музика… И не мисля, че е добре човек да подхожда тоталитарно, да каже: „Това е моят фестивал, ще пея и свиря навсякъде“. Опитвам се да се държа повече като организатор, отколкото като човек, който непременно трябва да се изрази с гласа си тук и сега. Зад мен има и много читав екип. Отношенията ни са силно обвързани с онова, което правим. А това е важно – защото ако са базирани на конфликти, на недоразумения, това ще се отрази и на сцената.

– Наблюдавали ли сте подобни изпълнения – където хората на сцената видимо не се обичат?

– По-скоро съм виждала, че понякога артистите излизат с омраза към публиката. С пренебрежение. Допускам, че се дължи на факта, че има някакво недоразумение извън сцената. Но аз се абстрахирам от това, опитвам се да слушам музиката, да не мисля за настроенията, защото в повечето случаи на добрите професионалисти това не им влияе.

– „Величието на Кени Уилър“ е един от интересните концерти на фестивала, каква е идеята?

– Кени Уилър е канадски тромпетист, който си отиде от този свят през 2014 г. Той е артист, издаван основно от ЕCM Records, от което на ценителите им става ясно, че това е по-деликатна музика, дълбока, умозрителна, кара те да мислиш. Този акцент в програмата е избран не просто от фестивала, а от тромбониста Георги Корназов, който живее и работи повече от 20 години в Париж. Той изпълнява музиката на Кени Уилър в чисто нови аранжименти, които нарича драматургия. Заедно с него на сцената ще излезе един от най-добрите съвременни европейски джаз певци – Давид Линкс. Той е много интересен – фигура, която се появява на небосклона на европейския джаз в началото на 90-те. През 80-те години се запознава с Майлс Дейвис, който провокира специфичния маниер на пеене при Линкс. Майлс Дейвис свири на тромпета си с прави тонове, с кратки фрази и нещо, което е много характерно за него е, че умее да казва с два тона толкова, колкото мнозина едва ли успяват да кажат с дълги, обстоятелствени музикални фрази. Това Линкс някак го извлича от философията на Майлс и го адаптира за вокалното изкуство.

– Пее като тромпета на Майлс?

– Давид Линкс залага тъкмо на това обрано, тихо пеене – съпоставимо с издухването на тона от духов инструмент, защото е лишено от това класическо характерно вибрато.

На 2 ноември той ще направи майсторски клас с млади джаз певци и студенти – подарък от „Пловдив джаз фест“ за тези млади хора, които да се докоснат до друга гледна точка, до друго мислене в музиката.

– На Камелия Тодорова – друг участник във фестивала – също не е в стила й да вдига шум в своето пеене. Каква бе мотивацията ви да поканите тъкмо нея, чието присъствие винаги силно доминира?

– Харесвам я от детските си години. Тя ми е кумир. Като изключим този субективен фактор, тя не е идвала в Пловдив от 3 години, за да изнесе самостоятелен концерт. И това ми се видя някак много подходящ момент – за да придаде на фестивала един по-романтичен и навярно мечтателен нюанс. Държа да отбележа, че комбинацията, в която ще я видим – пиано и глас – е много сложна. Там няма ритъм секция. Трябва да бъдеш с много добър тайминг, всичко да е много изпипано, когато няма барабани, нито бас.

– Как се поддържа чисто физически гласа на една джазпевица?

– Първо – с пеене, но не много. На миналогодишното издание на фестивала се докоснахме до една от най-добрите съвременни преподавателки по вокално изкуство – Анете Гьорес от Берлин. Тя ни показа упражнения за тихо пеене, които активират много повече гласните струни, отколкото агресивното, активно изкарване на гласа. Има упражнения – както физически, така и чисто вокални, с които да се поддържа гласът. От друга страна гласните струни могат да се освежават с различни билки. Има една отвара от анасонови семена, която винаги освежава болен глас – преди ангажимент гласът „светва“. Трябва да се пие много вода – овлажняването на гласните струни е изключително важно. Сънят – също. Ограниченията са много.

m_katsarova2

Джаз музикантите, които заслужаваха след промените да бъдат видими, утвърдени, уважавани от обществото и от държавата, тотално изчезнаха. Просто бяха смачкани.

– Камелия Тодорова се е развивала във време, когато джазът не е бил приеман добре от тоталитарната власт. Вие бихте ли останали верни на тази музика, ако живеехте в онези години?

– Давала съм си сметка, че през 70-те и 80-те да се отдадеш на този тип музика не е било много лесно. И съм респектирана от саможертвата на някои джаз музиканти – за жалост една част от тях са забравени. После, по време на прехода, се очакваше да бъдат признати. Но нищо такова не се случи. Онова, което беше значимо, важно, смислено, одухотворяващо – отиде на заден план. Дойде друга музика, наложиха се други ценности. Онези, които заслужаваха след промените да бъдат видими,  утвърдени, уважавани от обществото и от държавата, тотално изчезнаха. Просто бяха смачкани.

– Да кажем някои имена, които не получиха овациите, които заслужаваха?

– „Пловдив джаз фест“ учредява награда за онези музиканти, които са били отдадени на джаза през годините на тоталитаризма. Тази година възнамеряваме да дадем този приз на един от най-силните и вълнуващи джаз китаристи от епохата на стария български джаз – Огнян Видев.

– „Пловдив джаз фест“ е приемник на „Пловдивски джаз вечери“, разширява ли се публиката на джаза в Пловдив, или очаквате старите заклети почитатели?

– Всяка вечер публиката ни е различна. Ричард Бона – един от най-добрите съвременни джаз басисти – е четвъртата вечер. Работил е с Пат Матини, с Боби Макферин. Той идва със самостоятелния си проект – „Наследство“, силно повлиян от афро-кубинските ритми и интонации. Това е напълно естествено, защото Ричард Бона е камерунец. Ще има и кубинска музика, примесена с хубав джаз. А Ричард Бона има ангелоподобен глас. С висок, хубав, бистър фалцет. Много красив глас.

– Финалът ще поставят Майк Стърн и Дейвид Уекъл. Защо тъкмо те?

– Защото всеки от тях е гуру в джаза. Дейв Уекъл е прочут още от времето, когато Чък Къриа го кани да работят заедно първо в „Илектрик бенд“ и после в а„Акустик бенд“. Но разбира се, Дейв е прочут преди всичко със специфичния си стил на свирене на барабани, който се превръща в модел на подражание за много поколения музиканти, не само в джаза. Много рок музиканти харесват енергичния му, експлозивен стил.

Майк Стърн също е толкова влиятелен, но по отношение на китарата. Виртуоз, иновативен и находчив композитор – неговите композиции са винаги едновременно закачливи, мелодични, привлекателни и много сложни за изпълнение. Ритмически са провокация за всеки музикант. Стърн също се превръща в модел за подражание на много китаристи. Концертът на Майк Стърн и Дейв Уекъл в Пловдив ще бъде четвъртият в европейското им турне, което е с чисто нова програма.

– Терапия ли е джазът срещу чалга културата?

– Възможно е. Но аз не искам да воювам, да тръбя, да викам и крещя срещу когото и да е. Моята борба срещу чалгата не е шумна и агресивна, за мен е важно да покажа кротко и спокойно на публиката, която слуша чалга, че съществува и друга музика.

Фоби

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах