„Миризмата на руския мир“ според една бесарабска българка

Документални разкази от фронта в Украйна и игрални филми „за миризмата на руския мир“ съставят основната програма на международния фестивал „Око“, който започва в края на седмицата в София. Посветен на етнографското кино, форумът ще се проведе от 8 до 15 ноември, като има за основна цел да запознае по-задълбочено българската публика с културата и историята на Украйна и да развенчае пропагандните митове в страната ни, разказа пред „Площад Славейков“ директорката на фестивала Тетяна Станева, бесарабска българка с двойно гражданство, режисьор и кореспондент от Украйна за българските медии.

Началото е на 8 ноември в Кино „Люмиер“ с прожекция на украинския документален филм „Поема за малките хора“ – разказ за онези възрастни и социално слаби хора, които не могат да си позволят да се евакуират сами от фронта, но и за доброволците, които излагат собствения си живот на опасност. Герои са хора от Донбас и Бахмут.

В афиша на фестивала влизат повече от 100 филма, над половината от тях са от и за Украйна. Основната програма ще бъде в кино Г8, входът е с билети. Специални прожекции са предвидени и в „Дом на киното“.

Станева поставя акцент върху два филма, базирани на исторически събития. Историческият „Дом на словото“ (2017) на Тарас Томенко представя реално съществувалия център за писатели, поети и интелигенция в Харков, построен по времето, когато градът е столица на Украинската съветска социалистическа република. Снабден с просторни и светли стаи, парк, солариум и всякакви удобства, „Домът на словото“ всъщност е гнездо на шпиони – това понякога са дори собствените близки на писателите, които следят за всяка стъпка и дума на обитателите. Ситуацията се влошава, когато настъпва Гладоморът, а върху всички творби по темата е наложена цензура.

Другото акцентно заглавие е игралният „Лудите“ на Денис Тарасов, историята на един обикновен младеж от 70-те години, изпратен в психиатрична клиника заради записи на AC/DC. След проучване на съветските архиви режисьорът пресъздава т. нар. „наказателни психиатрии“, служещи по-скоро за затвор на всички дисиденти.

„Мисля, че тези филми не разказват на България нищо ново за съветския режим, защото въпреки че България не бе в Съветския съюз, тя преживя същото – отбелязва Станева. – Имаме общи травми и болки и заедно трябва да ги преживеем. Тези филми са терапията. И отговор на всички онези, които ни питат защо още воюваме, да видят на какво мирише руския дух и руския мир, какво носи със себе си навсякъде, където стъпва.“

Самата Станева също има участие в програмата – извън конкурсната програма тя ще представи „Писма от Войната: Писмо 1, Пулсът на Украйна“, документална продукция, която развенчава точка по точка руските пропагандни тези, популярни в България. Герои са основно бесарабски българи, които защитават домовете си. Филмът, поръчан от българското Военно министерство и заснет на български език, ще бъде показан на 15 ноември, закриващия ден на фестивала.

Това ще бъде пето издание за „Око“ и второ за годината, след като през септември селекцията от филми бе представена в Болград (само преди ден градът и околните села са били ударени с десетина дрона, съобщават световните агенции). За първи път обаче фестивалът е с финансиране от българската държава и се ползва с подкрепа от НФЦ и Столична община, след като миналогодишното издание все пак се провежда в София, но изцяло благодарение на дарения. Фестивалът от 2023 г. е ключов за организаторите:

„На него ние разбрахме, че хората тук нищо не знаят за Украйна. Тогава представихме филми само от Украйна и за войната и културата ни – разказва Станева. – Хората по света не правят разлика между нас и Русия, възприемат дори нас, бесарабските българи, като руснаци. За нас това е много обидно и унизително, ние цял живот доказваме на България, че сме българи.“

За организацията на фестивала у нас режисьорката никога не е срещала съпротива от страна на българската държава, дори напротив, в страната ни тя работи и с доброволци:

„Има разбиране, че от резултатите от войната зависи и бъдещето на България. Точно от информационната кампания, комуникационната стратегия и работата на медиите в България зависи какви гласоподаватели ще избират новото правителство и накъде ще насочат страната. Войната в Украйна е вододел, няма място за оттенъци, има агресор, има и жертва“.

„Око“ представя и селекция от филми, които нямат нищо общо с войната в Украйна, в програмата ще тръгне например филмът „Балада за самозвания рицар Желязко и огнедишащия дракон Димчо“ на Сотир и Пенко Гелеви, както и тематичният за предстоящите празници „Животът и смъртта на една коледна елха“ за не толкова бляскавата страна на един бизнес за милиарди долари.

Пълната програма на фестивала може да се види в официалната страница на фестивала „Око“ във Фейсбук.