Софийска филхармония МЕГАБОРД

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Миро, убиецът на живописта

Антитезата на една ретроспектива може да се види до януари 2016 г. в Барселона

Тематичната изложба „Миро и предмета”, със 120 негови творби проследява тази „страст и любов към предмета“. - Миро, убиецът на живописта

Тематичната изложба „Миро и предмета”, със 120 негови творби проследява тази „страст и любов към предмета“.

Хуан Миро, който искаше да убие живопистта – нова изложба в Барселона показва магнетичната сила, която художникът е изпитвал към предметите, неговата безкраен ужас от празни пространства. Или както самият Миро се изразява приживе – антитезата на една ретроспектива.

„Чувствам се привлечен от магнетична сила към даден предмет, без никакъв предумисъл. После съм привлечен към друг, свързан с първия. Това предизвиква поетичен сблъсък, но преди това описва онзи изящен и плавен полет на стрела, каращ поезията да вълнува и без който тя губи силата си“, пише Хуан Миро (роден в Барселона през 1893 – починал в Палма де Майорка през 1983) в писмо през 1936 г.

Магнетизмът към предметите довежда художника до неустоима връзка с камъни, железни и дървени парчета, които той събира цял живот и с които украсява ателието си, нещо като кабинет със странни и любопитни неща, разказва „Ел Паис“. Виждаме го на снимките – да работи в Барселона, Палма или Париж, в кабинет с плътно окачени по стените такива предмети, истински horror vacui (страх от празното пространство, в изкуството плътно запълнено с орнаменти или рисунки пространство).

Скоро тази страст изпълва и картините, колажите, керамиките и скулптурите с предметите, първо картинно, после и физически. Те придобиват втори живот като художествени елементи. Най-вече в скулптурите, където кукли, картонени опаковки, тикви, кости и лодки ще останат обезсмъртени в бронз.

Изложбата „Миро и предмета”, организирана във Фондацията Миро в Барселона, проследява за първи път този творчески процес така изчерпателно, както и неговото развитие в течение на годините.

„Искам да убия живописта“, уверява Миро в края на 20-те години, за да изрази идеята си, че живописта е нещо повече от триножника, платното и боите, като едно предизвикателство към пластичните изкуства.

Очевидно Миро успява. Ефирно с творби като „Портрет на балерина” от 1928 г., част от колекцията на Андре Бретон, съхранявана в Центъра Помпиду в Париж. Тя само с три елемента: игла за коса, коркова тапа и перо, закрепени на дървено пано, създава поетична и невероятно изящна композиция.

„Портрет на балерина”, рисувана от Миро през 1928 г. – игла за коса, коркова тапа и  перо.

„Портрет на балерина” от Миро през 1928 г. – игла за коса, коркова тапа и перо.

Друг път действието е по-експлицитно – като например в двете картини, наречени „Живопис”, от 1973 г., чиито платна са надраскани и нарязани с нож.

Или в картините, на чиито рамки окача предмети на връв. Със същото намерение са и две от петте изгорели картини, които той показва на индивидуалната си изложба в Гран Пале в Париж през 1974 г. – обзорна експозиция на онова, което разбира като анти-живопис и анти-изкуство.

„Тази изложба е антитезата на една ретроспекция. Искам да покажа един жив Миро“, казва 81-годишният Миро, когато подготвя изложбата си.

Картините изглеждат сякаш са преживели истинска катастрофа – части от рамката и стената се виждат през дупките в тях.

Тематичната изложба „Миро и предмета” със 120 негови творби, почти 50% от колекцията на Фондацията и останалите експонати от музеи и колекции в цяла Европа и Америка, проследява тази „страст и любов към предмета“ още от първите натюрморти като „Житният клас” и „Карбидната лампа”, създадени през 1923 г., предоставени на изложбата от Музеят за модерно изкуство в Ню Йорк, та чак до „Жени и птици” и „Персонажът птица”, две творби от 1976 г., в които използва пирони, за да свърже отделните елементи.

„Миро е творец, когото лесно идентифицираме, но чиито пътища и принос не познаваме – той е недостижим“, подчертава при откриването директорката на изложбения център Роса Мария Малет, застанала пред внушителен колаж от 1929 г, който семейството на художника подарява на Фондацията по случай нейната 40-годишнина.

Изложбата ще може да се види до януари 2016 г. в престижния център Жозеф Луис Серт в Барселона, след което ще бъде показана и в Мадрид до лятото на 2016 г.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Bookshop 728×90

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах