Миротворецът с цигулка

Животът в българското арт общество тече в последно време между гняв и протести. Един от бунтарите от европейската сцена, наченал преди около година борбата срещу ниското заплащане в родната култура, скоро ще избухне без думи. За Веско Ешкенази моментът е назрял не за бунт, а за концерт – защото оръжието в ръцете му след броени дни ще проговори пред публиката с езика на Бах, Паганини, Чайковски и Ботезини. На 8 май цигуларят излиза в зала 1 на НДК, начело на формацията Royal Classics, солистите на Кралския „Концертгебау“ оркестър.

Виртуозният цигулар следи от Амстердам протестите у нас. Смята, че музикантите заслужават повече уважение от властта, защото са творци. Но според него борбата на колегите му може да постигне добри резултати не с обиди и напрежение – обществото на творците трябва да вдъхне респект сред управляващите – чрез хора, които са се доказали не само у нас, но и на международно ниво. Твърди, че промяната няма да настъпи веднага, но трябва да се започне отнякъде и да се напредва с малки стъпки.

„В момента заплатата на музикант в оркестър е около 600 лв. Но мисля, че заплата под 1000 лв. е абсурд, не е нещо сериозно – казва Веско Ешкенази. – Защото не може да става дори и дума за сравнение между труда на музикант с този на човек, който има работно време от 9 до 17 ч. и учи за това 5 години. Ние сме започнали да свирим на 5-годишна възраст, учили сме 12 класа в Музикално училище, след което още 4 години в Академия, следват още 2 години специализация. Значи общо 18 години обучение! Няма професия, която да се усвоява за толкова дълго време. Дори медицината се учи по-кратко.“

Целта на класическата музика за него обаче не е да се бори изобщо с каквото и да е. Тя съществува заради ценността си, казва музикантът. Веско, разбира се, е наясно, че културата на една държава зависи от икономическия й растеж. Когато хората са финансово обезпечени, по-често посещават концерти, театрални представления, купуват книги: „За нещастие в тежки времена изкуството губи, а светът става по-лош. Преживял съм две кризи и съм забелязал, че хората се овълчват, когато не могат да си позволят духовни радости. Затова трябва да се дават повече пари за изкуство.“

Ешкенази не мечтае изкуството, което създава с цигулката си, да бъде масово. Радва се, когато повече хора искат да го чуят, но за него е важно хората, които идват на концертите му, да знаят, че слушат нещо съдържателно, истинско и направено със стил.

Идеята за гастрола у нас на Royal Classics със солистите на един от най-елитните симфонични оркестри в света е на приятелката на Веско – Станислава Стоева, която е виолистка. Концепцията какво точно да кажат на публиката с този концерт била избистряна дълго. Избрали своеобразен артистичен бунт, предизвикателство – контрабасистът Доминик Селдис – негов приятел и колега от „Концертгебау“, ще изпълни произведение за цигулка за една струна от Паганини, аранжирано за контрабас. Доминик не само свири на една струна, но използва и цигуларски техники. Публиката в НДК ще чуе най-високата нота, която може да се изсвири на инструмента с най-ниския глас.

А най-важната съпротива, която изповядва Ешкенази, е срещу скептицизма, че изкуството може да направи света по-добър. Животът – казва той – не е само всекидневие – ставаш от сън, ходиш на работа, връщаш се, лягаш обратно. Ако някои разберат, че могат да имат още един, друг живот в изкуството, защо да не го направят?! Това е богатство.