Мишел Уелбек срещу „Монд“: Застрашават сигурността ми

„Публикуването на ежедневните ми привички не улеснява работата на полицаите, които се грижат сигурността ми”, заяви в декларация, изпратена до АФП, писателят Мишел Уелбек, който се намира под полицейска закрила след като на 7 януари, деня на атентата срещу „Шарли Ебдо“, излезе романът му „Подчинение”.

В книгата си Уелбек представя появата на мюсюлманска партия начело на Франция и проследява жизнения път на преподавател по литература с много „Улбекиански” виждания, до момента, в който той приема исляма.

„Да се знае в кой магазин пазарувам, не е от национално значение”, заявява писателят и отбелязва, че читателите му „не се интересуват от такива неща: „Повече от двадесет години не съм срещал недискретен читател”.

„Очевидно Мишел Уелбек не понася и най-незначителното журналистическо разследване, което не е разрешил или предизвикал”, реагира главният редактор на „Монд“ Жером Фенолио в сайта на вестника.

Уреждане на сметки

Мишел Уелбек, който не е съгласен „Монд“ да публикува поредица от статии за него, за сметка на това прие охотно да се изповядва цяло лято пред „Фигаро Магазин“, пише „Паризиен“. В последното издание на седмичника той заявява буквално, че „много обича да се разхожда в търговския център Italie Deux в 13 арондисман на Париж.

Миналата седмица „Монд“ публикува въпросната поредица от 6 статии върху епизоди от живота на писателя през последните няколко години.

„Вероятно трябваше да подам оплакване, и то не сега, а преди години – казва писателят в декларацията си. – Ако не бях толкова мързелив относно юридическите си дела, може би щях да спечеля правото да ме оставят на мира.”

Мишел Уелбек съжалява още, че не е подал оплакване срещу журналиста Денис Демонпион, който през 2005 г. публикува „неразрешена” биография, която според писателя накърнявала личния му живот. Той съжалява и, че не е подал оплакване за клевета срещу сайта Bakchich, който го обвини, че притежава банкова сметка в Лихтенщайн. Но най-вече съжалява, че не е подал оплакване срещу журналистката от „Монд“ Ариан Шьомен, подготвила поредицата статии, които Мишел Уелбек тълкува като уреждане на сметки.

„Едно нещо да е ясно: никога не съм отказвал да говоря пред „Монд“, пазя например много добър спомен от Марион ван Рентергхайм и от други журналисти от този всекидневник, но отказах да говоря пред Ариан Шьомен”, твърди писателят.

Като оценява предишните й статии като „нискокачествени”, обвинява я в „множество инсинуации” и в „тон на непочтена умисъл”, писателят очерня самата същност на журналистическата й работа.

„Далече сме от това да си служим с измислици – статиите ни почиват на проверени факти и достоверни свидетелства. Далече сме от това да се водим от „непочтена умисъл” – статиите ни са безпристрастни и не поддържат каквато и да е преднамерена теза. Далече сме от това да действаме прикрито – нашата журналистка не е възпроизвела нито една дума или факт, получени от източници, без предварително да е получила съгласието им за тяхното цитиране – отговаря Фенолио. – Далече сме от това да създаваме рискове за сигурността на Уелбек – нашата журналистка дори е твърде лаконична в сравнение с онова, което вече бе публикувано или излъчено в радиоемисии с разрешението на писателя.”

В декларацията си Уелбек използва думата „паразит”, без да става ясно какво точно визира с нея.

„Известността произвежда паразити; да не им обръщаме внимание под претекст, че се чувстваме по-висши от тях, това не е достатъчно – твърди Уелбек. – Луи-Фердинанд Селин беше моят лекар и (относно паразитите) той беше на същото мнение като моя дерматолог.”

В едно от писмата си от 1942 г. Селин (Бел. ред. – литературен псевдоним на лекаря и писател Луи-Фердинан Детуш, известен най-вече със своя уличен език, новаторски стил и антивоенни позиции, но и критикуван заради антисемитските си изявления по време на Втората световна война) казва, че трябва „да се изхвърлят през борда” онези, които той окачествява като „паразити”, обосновава се Уелбек.

„Мишел Уелбек сравнява журналистите с „паразити”, които, ако добре разбираме подтекста му, трябва да се елиминират, така ли?”, възмущава се Фенолио, като си запазва правото да направи портрет на писателя, „който не прилича твърде много на статуята, която иска да му издигнат”