Найден Тодоров и Даниел Хоуп

Този текст е публикуван преди повече от 2 години

„Мисия Лондон“ с ново, преработено издание (откъс)

Българският посланик в британската столица е отново в центъра на буря от политически-битов характер в бестселъра на Алек Попов

Посланикът ни в Лондон (Юлиян Вергов, вляво) и българският президент (Орлин Горанов) в адаптацията на „Мисия Лондон“ на Димитър Митовски. Снимка: Стопкадър - „Мисия Лондон“ с ново, преработено издание (откъс)

Посланикът ни в Лондон (Юлиян Вергов, вляво) и българският президент (Орлин Горанов) в адаптацията на „Мисия Лондон“ на Димитър Митовски. Снимка: Стопкадър

Ново, преработено издание на „Мисия Лондон“ на Алек Попов, една от най-четените книги в най-новата ни литературна история, ще тръгне на пазара. Балканските комплекси, далавери и политически амбиции около българската дипломатическа мисия в столицата на Великобритания се възраждат с елегантния английски хумор на автора 19 години след първото издание.

Сатиричният роман на Алек Попов описва карикатури от политическия ни елит. Пристигането на новия български посланик в Лондон Варадин Димитров ще промени ежедневието на родните дипломати в британската столица, потънали в блажено безхаберие и дребни шмекерии. Димитров се захваща със задачата да овладее битовия хаос, налага се да задоволи и капризите на политическите силните на деня. Решен да изпълни мисията си на всяка цена, той се оставя в ръцете на сенчеста пиар агенция, която му обещава достъп до най-високите етажи на британското общество. Когато в политически-битовия пасианс се намесят кралица Елизабет II, лейди Даяна и ято злощастни патици от Хайд парк, резултатът е трагикомичен.

Излязъл през 2001-а, романът бързо стана бестселър, но популярността му нараства още повече след екранизацията на Димитър Митовски през 2010 г. „Мисия Лондон“ държи палмата на най-гледания български филм след промените – 400 хил. зрители в киносалоните и над 3 млн. на телевизионния екран.

Преведена на 16 езика, книгата се смята за образец за високия комичен роман в традициите на творбите Илф и Петров, с мотиви и сюжети в духа на Джером К. Джером и Ярослав Хашек.

Корицата на новото издание е създадена от художника Дамян Дамянов.

Предлагаме ви откъс от преработеното издание на „Мисия Лондон“.

3.

Варадин Димитров напусна резиденцията под влиянието на летлив коктейл от най-разнопосочни чувства – гняв, възторг, презрение, срам… Полузашеметен, той измина разстоянието от двеста крачки, което го делеше от оживената Хай Кенсингтън Стрийт, и замръзна пред потока от коли и автобуси, който течеше в двете посоки. Отсреща тревата в Кенсингтън Гардънс меко зеленееше. По алеите безшумно се плъзгаха хора на ролери като същества от някаква далечна утопия. Варадин Димитров се запъти към най-близкия светофар. Облегната на металния парапет, чакаше възрастна англичанка. Без да я погледне, той изсъска през зъби:

– 74!

Жената му хвърли изумен поглед и побърза да се направи на разсеяна, следвайки точно предписанията на нашумелия джобен наръчник How to shun upsetting acquaintances[1]. В този момент светна зелен сигнал. Движението секна и Варадин Димитров прекоси улицата с широки, бавни крачки като пергел. Старицата го последва на разумна дистанция.

В парка тичаха кучета и малки деца. Денят беше сух, по тревата бяха пръснати хора от различни краища на света; някои вече нагъваха обедния си сандвич. Варадин Димитров пое по главната алея, покрай Кенсингтън Палас – дома на покойната Даяна Спенсър. Тук-там по оградата бяха закачени букети цветя или се вееха картички с послания, оставяни от несекващите почитатели на принцесата. Той отмина равнодушно тия трогателни знаци на народната любов и спря за малко пред паметника на кралица Виктория. Тя му напомни поразително за една близка роднина, от която на младини бе ял доста пердах. После свърна към Кръглото езеро и тръгна по брега, осеян с птичи изпражнения. Намери свободна пейка и седна. Една пасяща наблизо гъска проточи шия към крака му и извряка пронизително.

– 55 – каза той.

Варадин Димитров остана на пейката близо половин час, без конкретни мисли в главата си, втренчен в гладката повърхност на езерото, по която се носеха бели пухчета. Гъските и патиците постепенно изгубиха интерес към него. Тогава най-неочаквано прошепна:

– Едно.

И се усмихна облекчено.

„Цифровата терапия“ на д-р Пеполен наистина даваше възхитителни резултати. Като човек, изложен постоянно на нервни стресове, Варадин Димитров можеше да оцени това. Системата на Пеполен се основаваше на няколко прости принципа. Той твърдеше, че човешките емоции (подобно на земетресенията) могат да се подредят в скала от 1 до 100 в зависимост от тяхната интензивност. Регистрирането на емоциите – учеше Пеполен – е стъпка към тяхното овладяване. Той провеждаше специализиран уъркшоп с нестабилни, лесновъзбудими индивиди, като ги обучаваше да измерват степента на емоциите си. Работата се състоеше в следното: щом почувства, че губи контрол над нервите си, пациентът трябва да извика първото попаднало му число от 1 до 100. След известен интервал от време той трябва да назове друго произволно число, като условието е да бъде по-малко от предишното. Следващия път цифрата става още по-малка. И така нататък, докато се стигне до числото „едно“. В този момент, според доктор Пеполен, емоцията е напълно овладяна, капсулирана и неутрализирана, а индивидът е възвърнал психическото си равновесие.

Варадин Димитров имаше щастието да срещне д-р Пеполен по време на мандат в една скандинавска страна. Под натиска на загрижени близки той се записа в прочутия уъркшоп и вече почти три години практикуваше метода на цифровата терапия. „Работи“, беше всичко, което можеше да каже. Доказателството бе, че сега се намираше тук, а не се пържеше, да речем, в консулския отдел на посолството в Лусака. В кариерата здравите нерви бяха като въжето за алпиниста. Ако въжето не издържи, политаш надолу и шерпите събират остатъците ти с метличка. Беше свидетел на много подобни случаи. Нямаше намерение да става един от тях. Имаше само един път – нагоре.

Сега, когато мътният поток на връхлетелите го емоции се бе оттекъл, в душата му искреше само чиста радост като планински ручей. Беше постигнал целта си. Моментът на изненадата. Обичайната паплач, която населяваше посолствата по цял свят, беше хвърлена в смут. С неизразимо удоволствие си представяше трескавата шетня в резиденцията. Истеричните телефонни позвънявания. Паниката в посолството. Сигурно го очакваха да се появи там всеки момент. Отлагаха вече уговорени срещи. Разчистваха бюрата си. Беше объркал плановете на всички.

„Разрешете да доложа – изкиска се той, – първият етап от операция „Пристигане на началника“ приключи успешно!“


[1] „Как да избягваме неприятни познанства“.

Фоби

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

ДС

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах