Мисленето понякога боли, доказва проучване

От опит глава не боли, но от мислене – може би. Оплакването, че „боли да мислиш“ има шанс да се окаже научно обосновано, казва ново проучване, публикувано от Американската психологическа асоциация в списание „Psychological Bulletin“. Според резултатите му, упражняването на ментална дейност нерядко е свързано с неприятно физическо чувство.

„Мениджърите често насърчават служителите си, както и учителите често съветват учениците си да напрегнат мозъците си – казва д-р Ерик Бийлевелд от университета „Radboud“. – На пръв поглед това изглежда, че работи: служители и ученици често избират по-предизвикателни активности за мозъка си. От това човек може да се изкуши да заключи, че те обичат да мислят сериозно. Но резултатите ни показват, че този извод е грешен: повечето хора наистина не обичат менталните усилия.“

Анализът е направен с данни от 170 други проучвания, свързани с мисловната дейност, проведени между 2019-а и 2020 г. В тях са участвали почти 5000 души с най-различни професии и занимания – военни, медицински лица, спортисти, студенти. Търсени са отговори на два въпроса: причинява ли засилената умствена дейност неприятно физическо чувство и ако да, зависи ли това от поставената умствена задача или от хората, които се занимават с нея.

Участниците в проучването са от 29 държави и са били наблюдавани при изпълнение на 358 когнитивни дейности – разучаване на нова технология, упражняване на голф замах, видеоигра, ориентация в непозната околна среда и други. При всяка дейност участниците е трябвало да съобщават за нивото на упражненото усилие и до колко са се почувствали раздразнение, стрес, фрустрация или друго при изпълнението му.

При всички, независимо от пол, възраст или професия, се забелязва един и същи ефект – колкото по-силно е менталното натоварване, толкова по-силно е неприятното чувство.

„Нашите открития показват, че умственото усилие оставя неприятно чувство в широк кръг от популации и задачи – казва Бийлевелд. – Това е важно за професионалисти като инженери и преподаватели и е добре да се има предвид, когато се подготвят задачи, инструменти, интерфейси, приложения, материали или инструкции. Когато от хората се изисква да положат значителни умствени усилия, трябва да се уверите, че ги подкрепяте или възнаграждавате за техните усилия.“

Важно е линията на изследването да се продължи и с наблюдения в реалния свят, тъй като редица хора продължават доброволно да се ангажират с предизвикателства за мозъка си, допълва Бийлевелд:

„Защо милиони хора играят шах например? Хората може би вярват, че полагането на умствени усилия в някои специфични дейности вероятно ще доведе до награда. И все пак, когато хората избират да се занимават с дейности, изискващи умствени усилия, това не трябва да се приема като индикация, че те се наслаждават на умствени усилия сами по себе си. Може би хората избират дейности, изискващи умствени усилия, въпреки усилията, а не заради тях“.