Найден Тодоров и Камий Тома

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Мислите, които смущават съня на журналистите

Хакерството: търсене на истината или държавна измяна?

Няма стандарт, който да следват журналистите, получили ценна информации от неясен източник. Самата медия прави избор дали да я разпространи, или да я запази в тайна. На снимката: детайл от „Създаването на Адам“, фреска на Микеланджело Буонароти в Сикстинската капела - Мислите, които смущават съня на журналистите

Няма стандарт, който да следват журналистите, получили ценна информации от неясен източник. Самата медия прави избор дали да я разпространи, или да я запази в тайна. На снимката: детайл от „Създаването на Адам“, фреска на Микеланджело Буонароти в Сикстинската капела

През 1972 г. американският математик и метеоролог Едуард Лоренц изнася лекция, озаглавена „Може ли един мах на крилцата на пеперуда в Бразилия да доведе до ураган в Тексас?“. Основоположник на теориията на хаоса, Лоренц бил увлечен от идеята, че дори незначителни изменения в една сложна система – например в метеорологичните условия – могат да доведат до съвършено непредсказуеми и драматични последици.  

Но едва ли Лоренц е можел да си представи как биха се развили събитията, след като през март шефът на предизборната кампания на Хилъри Клинтън Джон Подеста получил електронно съобщение с препоръка да смени паролата на пощенската си кутия в Гугъл, защото била разбита.

Кой точно е стоял зад този добре прицелен фишинг, т.е. онлайн-мошеничество с цел получаване на данни, и какви са били мотивите на изпращача – са въпроси, които след обявяването на шокиралите милиони резултати от президентските избори в САЩ, се оказаха в центъра на ожесточени спорове.

Държави-хакери и информационни войни

ОПЕРНА ГАЛА с РОЛАНДО ВИЙЯЗОН

Залозите в тази игра няма как да бъдат по-високи: чужда държава е обвинена в провеждане на хакерска операция с цел помощ за настаняването в Белия дом, на препочитания от нея кандидат за президент.

И каквито и да бъдат крайните заключения от многобройните разследвания на тази хакерска операция, в която сега обвиняват Русия, много привърженици на Клинтън предполагат, че резултати от този взлом – а именно компроментиращите електронни съобщения, публиковани в последните седмици преди изборите в сайта „Уикилийкс“, може да са стрували на Клинтън президентското кресло.

Нира Тандън, бивша помощничка на Клинтън, чиито откровени имейли я превърнаха в най-яркия персонаж в историята с разбитата поща на Подеста, ми разказа, че последиците от хакерската атака значително са снизили подкрепата за Хилъри сред младите избиратели.

„Смятам, че това изтичане до голяма старен обяснява защо Хилъри се сблъска с толкова сериозен проблем – недоверието на младите избиратели – заради които не успя да събере необходимото количество гласове в трите щата (Пенсилвания, Мичиган и Уисконсин)“, каза тя.

Възможно ли е това да е бил решитеният фактор за изхода от изборите?

Разбира се – отговаря Тандън. – И сега тези, които го направиха, ще трябва да живеят с постъпката си.“

Хакерски атаки и журналистическа етика

Колкото и драматична да е тази история сама по себе си, хакерската атака над Подеста и други членове Демократическата партия изглежда само частен случай на една тревожна тенденция: при воденето на информационна война държавите сега комбинират хакерски техники и разобличители.

След хакването на корпорацията „Сони“ (както изглежда от Северна Корея) и онлайн изтичането на медицинските картони на известни американски спортисти (за което също се подозира Русия), открадната информация е била използвана като средство за водене на информационна война. Тази ситуация поставя пред журналистите много труден въпрос: как трябва да се процедира с ценна конфиденциална информация, предадена ни от чужди държави? Не рискуваме ли да се превърнем в „полезните идиоти“ и марионетки, публикувайки така подхвърлената ни информация, точно това, което враждебна държава очаква от нас с нетърпение?

Този въпрос стоеше пред нас, журналистите, които работихме над телевизионната програма „Нюзтайт“*, когато работехме по случая с британския състезател по колоездене Брадли Уигинс. Информацията, с която разполагахме, беше от медицинските документи на спортистите, а тези документи се смятаха за откраднати от руски хакери, като отмъщение за отстраняването на стотици руски спортисти от олимпиадата в Рио.

Въпросът не беше лесен. На имаше обществен интерес в установяването на истината – нарушил ли бе известният британски атлет, ако не закона, то етичния кодекс – и наличието на този интерес правеше предаването оправдано. Но когато става дума за възможна намеса в президентски избори, залозите моментално се вдигат.

Един известен човек, станал жертва на друга хакерска атака от страна на чужда държава, ми сподели, че журналистите, използващи материали, получени благодарение на операциите на руски хакери за дискредитиране на американските избори, са действали на границата на „държавна измяна“.

За мислите, които смущават съня

По думите на Дийн Бъкет, главен редактор на „Ню Йорк Таймс“ – вестникът, който публикува поредица от статии въз основа на информация, изтекла след хакване пощенска кутия на Подеста и други хора от Демократическата партия – идеята, че чрез публикуването на тези бележки може би е направил услуга на Путин, не му позволява да спи през нощта.

Но мисълта, че разполагам с обществено значима информация, при това знам, че е точна, но аз не я публикувам – щеше да пречи още повече на съня ми“, обяснява редакторът.

Според Бъкет „информацията е над всичко“ – без значение по какви пътища е добита.

Но ето още един въпрос: не влияе ли лекотата, с която може да се организира изтичане на дигитализирана информация, на отношението ни към откраднатата информация – без излишни морални колебания? Попитах Бъкет как би постъпил, ако в „Ню Йорк Таймс“ пристигне не виртуален, а реален куфар с документи, откраднати от Подеста?

Бих прегледал всички документи. И ако в него има наистина важни материали, бих ги публикувал. Подчертавам важносттта и значимостта на документите – това е решителният фактор“, каза той.

Бъкет дава за пример историята с данъчните декларации на Доналд Тръмп. „Ню Йорк Таймс“ публикува тези документи, без знанието по какъв път са добити.

Как да запазим тайна в цифровия свят?

Някои смятат, че масовото изтичане на информация чрез интернет и готовността, с която медиите публикуват материали на основата на тази информация, ще доведе дотам никой да не разчита на личен живот и опазване на лична информация в цифровия свят.

Оправдана ли е хакерската атака срещу „Сони“ от откриването писмото на продуцента Скот Рудин, в което той нарича Анджелина Джоли „разглезено дете с минимален талант“?

„Репортерите се заеха с разпространение на клюки, представени като журналистика“, оценява Нира Тандън случилото се след взлома над пощата на Подеста.

По отношение на хакерската операция срещу обкръжението на Клинтън се натрупаха много въпроси без отговори, но едно е съвършено ясно: това съвсем не е последната атака. Германските служби за сигурност вече изразиха загриженост, че подобни опити за манипулиране на изборите могат да се случат догодина и в тяхната страна.

Човешки грешки, променящи хода на историята

Директорът на британския национален център за киберсигурност Киърън Мартин казва, че съществува риск след гръмския хакерски скандал, свързан с американските избори, и други държави да последват същия пример.

Когато през март тази година Джон Подеста получава имейл с препоръка да си смени паролата, преди да го отвори, той го праща за проверка в IT-отдела. Сътрудник на отдела му връща отговор, че имейлът е „истински“, може да бъде отворен. Сред всичко, което стана, програмистът обясни, че е допуснал печатна грешка: всъщност искал да напише, че „имейлът не е истински“.

Малки грешки могат да изменят хода на историята. Дори няма нужда пеперудата да маха с крилца, достатъчно е леко да потрепне.


* Иън Кац е главен редактор на телевизионната програма „Нюзтайт“.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах