Софийска филхармония МЕГАБОРД

Този текст е публикуван преди повече от 1 година

Митът за Караваджо, художника, когото ще разберат 400 години по-късно

Творчеството на Караваджо става изражение на концепцията за изкуството като живот и живота като изкуство, която е възприета едва през ХХ век

Микеланджело да Караваджо, „Нарцис“, ок. 1597–1599 г. Репродукция: Уикипедия - Митът за Караваджо, художника, когото ще разберат 400 години по-късно

Микеланджело да Караваджо, „Нарцис“, ок. 1597–1599 г. Репродукция: Уикипедия

На днешния ден – 29 септември – се навършват 450 години от рождението на ренесансовия гений Микеланджело Меризи да Караваджо (1571-1610). През сравнително краткия си живот той успява да остави творческо наследство, определило развитието на изкуствата (не само на живописта) в следващите векове. За него историкът на изкуството Никола Спиноза казва, че значително е изпреварил времето си и се е превърнал в съвременен художник, по-разбираем за потомците, отколкото за съвременниците си.

За пръв път съвременните историци на изкуството забелязват истински Караваджо на изложба в Милано през 1953 г. Тогава започва „модата Караваджо”. Спиноза пише:

„Първият етап на тази мода е Караваджо, оценен от избрани. Вторият – разчитането на Караваджо в съвременен ключ, когато творчеството му започва да влияе върху киното, и третият – истинската „мода Караваджо”, когато се ражда легендата за неговия характер, бунтарството, живота и смъртта му.”

Караваджо идва в Рим от северните части на Апенините. Познавал е добре античната скулптура, Микеланджело, творчеството на своите предшественици от Венеция, Тициан, Ломбардийската школа. В началото е млад и пълен с надежди, а картините му са светли. Стилът му се променя през 1600 г., когато започва да използва светлосенките. Спиноза смята, че жизненият опит повлиява творческите му изяви.

„Появяват се тъмни, песимистични, трагични мотиви. Но малцина ги приемат. Религиозните му видения не съответстват на официалната католическа концепция, но са близо до евангелската. Затова и след драмата на Втората световна война Караваджо става по-близък на хората”, пише историкът.

Творчеството на Караваджо става изражение на концепцията за изкуството като живот и живота като изкуство, която е възприета едва през ХХ век.

Караваджо бързо става известен в Рим, но не толкова с изкуството си, колкото с избухливия си характер. Целият му живот е изпълнен със скандали, сбивания и арести. В паузите между избухванията си той създавал шедьоврите с неповторима техника, силен контраст между светлина и сянка, наречена по-късно „киароскуро” и проникнала като термин в киноизкуството. След няколко изгнания в последните си години Караваджо бил и в тежка депресия, съчетана с параноя – спял с нож под възглавницата и жестоко унищожавал картините си след всяка, дори незначителна критика към тях.

След като бил изгонен от Рим, Караваджо заминал за Неапол, отново влязъл в сбиване и в самозащита убил човек, но бил и ранен. Все пак изпратил до папата писмо с искане за помилване и очаквал да получи отговор в Тоскана.

Точно през ХХ век се появява и легендата за живота на Караваджо, интерпретирана нееднократно. Един от последните опити да разгадае мистерията е на актьора и режисьор Микеле Плачидо, който засне филма „Сянката на Караваджо” през 2020 г. В неговата интерпретация Караваджо е нещо като поп звезда на Ренесанса, Плачидо го сравнява в едно от интервютата си с Пиер Паоло Пазолини, режисьора, чиято смърт през ХХ век също е обвита в мистерии. „Има много общо между тях. И двамата пристигат в Рим от провинцията, посещават бедните квартали на столицата и описват техните жители. Караваджо е рисувал проститутки, които са се превръщали в мадони в картините му”, разказва Плачидо. Историята, която е разказана във филма, е с криминален сюжет и е свързана със загадките около смъртта на Караваджо.

Именно тя е една от най-често разказваните легенди за личността на художника. Дълго се е смятало, че скитанията си след принудителното му бягство от Рим, в който той мечтаел да се върне, Караваджо е загинал на плажа Фениля между градовете Орбело и Порто Ерколе в южна Тоскана. Версията е непотвърдена, но е устойчив местен фолклор. Дори е поставен паметник на художника в боровата горичка до морето край плажа по случай 400-годишнината от рождението му. Има и символичен гроб на Караваджо в гробището на Порто Ерколе. През 2018 г. учените установяват, че художникът е умрял заради златист стафилокок – сепсис от рана, нанесена с хладно оръжие.

Историкът на изкуството Томазо Монтанари пише, че митът за Караваджо е породил цяла съвременна индустрия на изложби и различна по характер продукция, често псевдооригинална и дори спекулативна. Той нарича ренесансовия гений „един от най-великите реформатори на изкуството”.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах