Летен сезон

Този текст е публикуван преди повече от 9 месеца

Митът за Караваджо, художника, когото ще разберат 400 години по-късно

Творчеството на Караваджо става изражение на концепцията за изкуството като живот и живота като изкуство, която е възприета едва през ХХ век

Микеланджело да Караваджо, „Нарцис“, ок. 1597–1599 г. Репродукция: Уикипедия - Митът за Караваджо, художника, когото ще разберат 400 години по-късно

Микеланджело да Караваджо, „Нарцис“, ок. 1597–1599 г. Репродукция: Уикипедия

На днешния ден – 29 септември – се навършват 450 години от рождението на ренесансовия гений Микеланджело Меризи да Караваджо (1571-1610). През сравнително краткия си живот той успява да остави творческо наследство, определило развитието на изкуствата (не само на живописта) в следващите векове. За него историкът на изкуството Никола Спиноза казва, че значително е изпреварил времето си и се е превърнал в съвременен художник, по-разбираем за потомците, отколкото за съвременниците си.

За пръв път съвременните историци на изкуството забелязват истински Караваджо на изложба в Милано през 1953 г. Тогава започва „модата Караваджо”. Спиноза пише:

„Първият етап на тази мода е Караваджо, оценен от избрани. Вторият – разчитането на Караваджо в съвременен ключ, когато творчеството му започва да влияе върху киното, и третият – истинската „мода Караваджо”, когато се ражда легендата за неговия характер, бунтарството, живота и смъртта му.”

Караваджо идва в Рим от северните части на Апенините. Познавал е добре античната скулптура, Микеланджело, творчеството на своите предшественици от Венеция, Тициан, Ломбардийската школа. В началото е млад и пълен с надежди, а картините му са светли. Стилът му се променя през 1600 г., когато започва да използва светлосенките. Спиноза смята, че жизненият опит повлиява творческите му изяви.

ОПЕРНА ГАЛА с РОЛАНДО ВИЙЯЗОН

„Появяват се тъмни, песимистични, трагични мотиви. Но малцина ги приемат. Религиозните му видения не съответстват на официалната католическа концепция, но са близо до евангелската. Затова и след драмата на Втората световна война Караваджо става по-близък на хората”, пише историкът.

Творчеството на Караваджо става изражение на концепцията за изкуството като живот и живота като изкуство, която е възприета едва през ХХ век.

Караваджо бързо става известен в Рим, но не толкова с изкуството си, колкото с избухливия си характер. Целият му живот е изпълнен със скандали, сбивания и арести. В паузите между избухванията си той създавал шедьоврите с неповторима техника, силен контраст между светлина и сянка, наречена по-късно „киароскуро” и проникнала като термин в киноизкуството. След няколко изгнания в последните си години Караваджо бил и в тежка депресия, съчетана с параноя – спял с нож под възглавницата и жестоко унищожавал картините си след всяка, дори незначителна критика към тях.

След като бил изгонен от Рим, Караваджо заминал за Неапол, отново влязъл в сбиване и в самозащита убил човек, но бил и ранен. Все пак изпратил до папата писмо с искане за помилване и очаквал да получи отговор в Тоскана.

Точно през ХХ век се появява и легендата за живота на Караваджо, интерпретирана нееднократно. Един от последните опити да разгадае мистерията е на актьора и режисьор Микеле Плачидо, който засне филма „Сянката на Караваджо” през 2020 г. В неговата интерпретация Караваджо е нещо като поп звезда на Ренесанса, Плачидо го сравнява в едно от интервютата си с Пиер Паоло Пазолини, режисьора, чиято смърт през ХХ век също е обвита в мистерии. „Има много общо между тях. И двамата пристигат в Рим от провинцията, посещават бедните квартали на столицата и описват техните жители. Караваджо е рисувал проститутки, които са се превръщали в мадони в картините му”, разказва Плачидо. Историята, която е разказана във филма, е с криминален сюжет и е свързана със загадките около смъртта на Караваджо.

Именно тя е една от най-често разказваните легенди за личността на художника. Дълго се е смятало, че скитанията си след принудителното му бягство от Рим, в който той мечтаел да се върне, Караваджо е загинал на плажа Фениля между градовете Орбело и Порто Ерколе в южна Тоскана. Версията е непотвърдена, но е устойчив местен фолклор. Дори е поставен паметник на художника в боровата горичка до морето край плажа по случай 400-годишнината от рождението му. Има и символичен гроб на Караваджо в гробището на Порто Ерколе. През 2018 г. учените установяват, че художникът е умрял заради златист стафилокок – сепсис от рана, нанесена с хладно оръжие.

Историкът на изкуството Томазо Монтанари пише, че митът за Караваджо е породил цяла съвременна индустрия на изложби и различна по характер продукция, често псевдооригинална и дори спекулативна. Той нарича ренесансовия гений „един от най-великите реформатори на изкуството”.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах