Млада френска актриса начело на журито за „Златна камера“ в Кан

На Лазурния бряг през май всяка година най-яркото събитие безспорно е кинофестивалът в Кан. Легендарната златна палмова клонка с 19 листа е бленувана награда за всеки кинематографист по света. Но особено желано и магнетично отличие за режисьорите дебютанти в двата официални конкурса (главният и вторият „Особен поглед“) плюс селекциите от „Петнайсетдневка на режисьорите“ и „Седмица на критиката“ е нарочната награда за първи пълнометражен филм. От четирите подборки обикновено се събират около 20 дебютни заглавия, които се състезават помежду си за малката, но изящна „Златна камера“, която е нещо като неофициално „посвещаване в рицарство“ и открехната врата към голямото фестивално кино.

Наградата „Златна камера“ е учредена през 1978 г. от тогавашния легендарен президент на фестивала Жил Жакоб. Присъжда се от специално жури и се връчва на престижната церемония при закриването в Голямата зала „Люмиер“ на Фестивалния дворец. Във формулировката на наградата специално е подчертано, че за нея могат да кандидатстват само първи режисьорски филми с времетраене над 60 минути (игрални, документални или анимационни), предназначени за разпространение в кинозали. Първата „Златна камера“ печели американският режисьор Робърт М. Янг с филма си „Alambrista“ (1977, социална драма за мексикански емигрант). След Кан филмът получава и Главната награда „Златна раковина“ на авторитетния фестивал в Сан Себастиан.

През годините „Златна камера“ получават млади режисьори (а после знаменити световни имена) като Джим Джармуш с абсурдната комедия „Stranger Than Paradise“ (1984); грузинката Нана Джорджадзе с „Робинзониада, или моят английски дядо“ (1987); индийката Мира Наир със „Здравей, Бомбай“ (1988); унгарката Илдико Енеди с „Моят ХХ век“ (1989); белгиецът Жако ван Дормаел с „Тото героят“ (1991); американецът Джон Туртуро със социалния протест „Мак“ (1992).

Особено ярки са дебютите на иранския режисьор Джафар Панахи с „Белият балон“ (1995) и на японката Наоми Кавасе със „Suzaku“ (1997), които по-късно попадат сред постоянните фаворити на Лазурния бряг. През 2001 година наградата изненадващо получава абсолютно непознатият режисьор Закариас Кунук от Канада за един от първите дигитални филми „Бързият бегач“ – вълнуващо социално наблюдение върху живота на неговата малката етническа общност от инуити (ескимоси). Много силният дебют „Реконструкция“ на датчанина Кристофър Бое печели „Златна камера“ през 2003 г. Британският режисьор Стив Маккуин е лауреат с дебюта си „Глад“ (2008). Антъни Чен от Сингапур печели наградата с „Ило Ило“ (2013). А „Земя и сянка“ на колумбиеца Цезар Аугусто Ачеведо е селектиран в програмата „Седмица на критиката“ и изненадва всички с наградата през 2015 г. Младият белгийски режисьор Лукас Донт, който днес все повече се налага в европейското кино, заслужи „Златна камера“ за „Момиче“ (2018).

От нашето източноевропейското кино досега Корнелиу Порумбою е получил наградата за „12:08 източно от Букурещ“ (2006) и това защити мястото му като един от моторите на „новата вълна“ в румънското кино. Второто име от региона е младата хърватска режисьорка Антонета Кусянович за свежия тийнейджърски филм „Мурина“ (2021).

Както се вижда от посочените имена и заглавия, дебютната награда „Златна камера“ не е гаранция за сигурен пробив в голямото кино. Някои наистина се налагат като световни режисьори, а други все още очакват по-добро бъдеще. Но отличието от Кан безспорно е добронамерен, подкрепящ жест и навреме подадена ръка, особено необходима за всеки млад талант тъкмо в най-трудния момент на професионално утвърждаване след първия самостоятелен филм.

Тази година специалното жури за „Златна камера“ ще се оглавява от младата френска актриса Анаис Демустиe (1987). Тя е забелязана като обещаващо лице след участието ѝ във „Времето на вълка“ (2003) на реж. Михаел Ханеке. После в „Прекрасната смокиня“ (2009, реж. Кристоф Оноре) се снима заедно с Леа Сейду и Луи Гарел. Ролята ѝ носи номинация за френската награда „Сезар“. А статуетката за най-добра женска роля получава при участието ѝ в „Алис и кметът“ (2019) на реж. Никола Париз.

Тази година в основния конкурс дебют е само „Банел & Адама“ на реж. Рамата-Тулайе Си от Сенегал. Но в програмата „Особен поглед“ дебютите са осем и с другите от паралелните селекции „Петнайсетдневка на режисьорите“ и „Седмица на критиката“ изправят пред трудна задача съдниците на „Златната камера“.