Младият американец и неговият „Комитет за спешно спасяване“ на евреи интелектуалци

„Комитет за спешно спасяване“ на еврейски интелектуалци организира американецът Вариан Фрай по време на Втората световна война. Инициативата му спасява няколко хиляди души от сигурна смърт, като им помага да напуснат Франция и да се установят в САЩ, пише „Нойе Цюрихер Цайтунг“. Историята на ръководителя на американската организация на бежанците е разказана в книгата „Марсилия 1940“ от литературния критик Уве Витщок, излязла на немскоезичния пазар през февруари.

Когато рискува сигурността си и напуска САЩ, за да пристигне в разпокъсна Европа през 1940 г., Фрай не познава лично никого от списъка с хора, на които трябва да окаже помощ, но е чел произведенията им, познава европейската култура и вече е бил като млад журналист в Германия и Берлин през 1935 г. Той е наясно с бруталността, с която нацисткият режим действа срещу германските евреи. От Ернст Ханфщенгeл, ръководител на чуждестранната пресслужба и довереник на Хитлер, Фрай се информира за плановете на нацисткото ръководство относно евреите. Така че той е достатъчно подготвен, за да спаси преследваните.

Сред тях са философката Хана Аренд и писателката Анна Зегерс, Валтер Бенямин, Лион Фойхтвангер, Хайнрих Ман и неговият племенник Голо. След началото на войната през 1939 г. всички те все още живеят в безопасност във Франция, където имат политическо убежище и човешки права. Когато обаче забелязват, че Вермахтът напредва с бясна скорост, превзема Париж и продължава да щурмува, у тях се поражда чувство на безпокойство.

През май и юни същата година между осем и десет милиона французи търсят спасение в чужбина, сред тях и германците в изгнание като Анна Зегерс с двете си деца, сатирикът Валтер Меринг и неговата приятелка актрисата Херта Паули. Световноизвестният разказвач Франц Верфел и неговата не по-малко известна съпруга Алма Малер-Верфел бягат с дванадесет куфара, съдържащи най-необходимото, и две партитури от Брамс и Брукнер.

Помощта не закъснява. След като получава подкрепата на Елинор Рузвелт и щедри дарители да основе „Комитет за спешно спасяване“ в Ню Йорк заедно с германския емигрант Пол Хаген, Фрай пристига в Марсилия. Установява се далеч на юг от зоната на Франция, която още не е окупирана от германците, но въпреки това е контролирана от тях, и започва работа от хотелската си стая. Урежда визи и организира бягството на хора, които трябва да напуснат Европа.

Мълвата за работата на младия американец бързо се разпространява сред бежанците и Фрай скоро има нужда от помощници. Събира се екип от германци и французи, сред тях са американската наследница Мери Джейн Гулд и немският боец ​​от съпротивата Ото-Алберт Хиршман. В екипа е и виенският карикатурист Бил Спира, който се оказва талант като фалшификатор на паспорти. От средата на август 1940 г. те извеждат нелегално от Франция писатели и художници, преследвани от германците, през Марсилия.

Някои, като Лион Фойхтвангер, избират да последват заповедите на френското правителство да бъдат интернирани като вражески чужденци. Дотогава Фойхтвангер, подобно на семейство Верфел, води приятен живот в Санари-сюр-Мер, живописно рибарско селище между Марсилия и Ница. Хайнрих Ман също е живял там, само че той не могъл да бъде интерниран, тъй като вече бил твърде стар. Фойхтвангер обаче отива в лагера „Les Milles“, мрачна бивша тухларна фабрика в покрайнините на Екс ан Прованс.

Никой до този момент не е поставял тази история за заплахата и края на литературното и интелектуално изгнаничество в нейната историко-политическа рамка така подробно, както литературният критик Уве Витщок.

„Нищо не е измислено“, казва авторът.

Има доказателства за всичко, което пише – писма, дневници, спомени, автобиографии. Той описва анекдотични моменти като изгубените куфари на семейство Верфел; сбогуването между Хайнрих Ман и Алфред Канторович във Франция, което те отпразнували на елегичен обяд с бутилка бургундско от 1912 г.; или историята на младата берлинска комунистка Лиза Фитко, която води изтощения Валтер Бенямин през Пиренеите до Портбу, където той е отровен.