Една от големите промени в света, която белeжи границата между старото и новото поколение, е начинът, по който се разказват истории. Причинно-следствената, детерминираната версия на живота, в която логиката надделява над приказното и хаотичното, вече е демоде. И това е нормално в свят, в който технологиите позволяват да променим реалността според фантазията си.
Казвам това заради споровете, развихрили се покрай новия киноезик и неговия предвестник „Всичко навсякъде наведнъж“, но и заради постепенно промъкващата се в литературата естетика на хаоса. Все още го наричаме „магически реализъм“, но това също е остаряло понятие. По-скоро става дума за реалност на фантазията, на едновременното живеене в няколко действителности едновременно. Един дебют на млад автор илюстрира това явление, като прехвърля мост между познатото и новото, което все още само интуитивно усещаме.
„Лавандуловото момче“ на Бюрхан Керим носи простотата на ежедневната магичност, която ни представи Нарине Абгарян, фатализма на латиноамериканския магически реализъм, подобно на Лаура Ескивел, но и тайнството на местния фолклор, без в него да е преплетена демонстративната обредност.
В тази много българска книга няма нито едно българско име. Събитията се случват в Делиормана, в общността на етническите турци, живеещи в България от поколения. Романът на Керим е изпълнен с любов към тази България, в която магията расте на плодородна почва. Историята на момчето, заспало насред лавандулата като дете и попило аромата ѝ, съчетава наука и мистика, чистота и еротика, надежда и отчаяние – привидно несъвместими неща, които Бюрхан Керим е успял да сплете като лавандулов венец.
„Лавандуловото момче“ е хаос роман, събран от различни парчета. Но метафората е пълна – също като пачуърк одеяло романът създава цялостно и пълно усещане за топлина.
Очакваме историите да имат начало, среда и край. Да разпознаваме кулминациите и завръзките. Доскоро животът беше възприеман като драматургично правилен, но вече осъзнаваме – той е разпилян. И точно тази нишка следва „Лавандуловото момче“ – оплетената, започваща в безкрая и приключваща също там. Затова условното начало на рода в романа са Хава и Адем – мюсюлманските съответствия на Ева и Адам. Но не такива, каквито ги познаваме от религиозните митове, а различни – Хава е почти безсмъртна, а Адем е бил романтичен и влюбен насилник. Обърканото, разминаващо се с привичните ни представи начало, което идва някъде в средата на романа, е една от нишките, които не можем да проследим, без да разплетем всичко останало. Привидно главният герой е момчето Юсуф, но той също се появява късно, завързва на възел всички родови линии и заедно с това ги разсича, като разпилява света на различни възможни паралелни вселени. И всичко това – насред контекста на познатата ни история – войни, диктатури, объркана демокрация. Родова история, в която родът е без начало, без край и всички съществуват едновременно – в спомени, реално или в бъдеще. Дори притчовата форма е претърпяла метаморфоза – понякога поуката идва първа.
„Лавандуловото момче“ е като кладенец, който прелива – от метафори, образи, алюзии, препратки. Понякога изглеждат повече, отколкото забързаният читател може да понесе. Но накрая разбираш, че всичко е като кипящ котел с магическа отвара. И не бива да бъде подминато.
За да бъдем още по-добри...
За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!
Банковата ни сметка (в лева/BGN) С карта през ePay.bg
Площад Славейков ЕООД
IBAN: BG98UBBS80021093830440
BIC: UBBSBGSF
Банка: ОББ
Основание: Дарение