Много шум за нищо

Статия на писателя Златко Ангелов, който от години живее извън България, разпали фейсбук в края на миналата година. Текстът, озаглавен „Лицето на България: От правешкия деспот до беззъбата интелигенция“, бе публикуван в „Площад Славейков“ на 17 декември и бе посветен на приятелствата и войните в българската култура и политика (Вижте в ОЩЕ ПО ТЕМАТА).

„В общността, където никой не слуша другия, това минава безнаказано, – пише Ангелов. – В общността, където играта се води без правила, всеки говори срещу всеки, но никой не пострадва истински. Още по-страшно: всеки си въобразява, че като изкаже онова, което му се струва неговата страна на нещата, другите ще му ръкопляскат и животът – разбирай, неговият личен статус – ще се промени. В общностите, които работят и просперират, думите имат последствия, системата работи в синхрон, целите и средствата за постигането им са ясни дори на онези, които не ги споделят.“

В статията му са споменати поименно някои творци, между които Георги Господинов, Милен Русков, Милена Фучеджиева, Мила Искренова… Засегната от пасажа, посветен на нея, Искренова поиска възможност да отговори на Ангелов.

Вижте първо откъса, разгневил хореографката: 

„За книгата на хореографката Мила Искренова написах аргументирано положителна рецензия и смятах за най-естествено, че сме от една кръвна група. Докато се възхищавах от нея и изразявах съгласие с нещата, които пишеше по стената си, бяхме нещо повече от виртуални приятели. В момента, когато показах, че одобрявам избирането на Борисов и не съм против Вежди Рашидов, тя реши, че не мога да й бъда повече приятел, без да се опита да разбере, че да не съм против Рашидов е съвсем различно от това да съм за Рашидов. С есето си, в което твърдях, че битката срещу Слави Бинев е безполезна и че енергията си интелектуалният елит трябва да насочва към полезни каузи, съм наливал вода в мелницата на… тук си изберете каквото ви дойде на ум, стига да е враг.“

Коментарът на Мила Искренова:

Не сме имали конфликт със Златко Ангелов нито заради Бойко Борисов, нито за Вежди… Спорихме и се сдърпахме заради неговите самомнителни коментари покрай Слави Бинев и „българските интелигенти”…

На мене ми стана много досадно да обяснявам неща на някой, който се смята за единствено прав. Г-н Ангелов е твърде отдалечен от спецификата на ситуациите тук, а претендира, че ги разбира по-добре от хора, който врят и кипят в този „казан”… Колкото и да е добронамерен, такова поведение е нелепо. Твърдеше, че българските творци трябва да „взаимодействат по-активно с „бизнеса“, за да ги финансира… Е, добре, но какво да направим като не всеки има волята и размаха на Николина Чакардъкова?!

Само аз имам право да преценя какво от мнението ми за когото и да било да се оповестява публично, а още повече за личности като Бойко Борисов и Вежди Рашидов. А и да се измислят разни неща, съвсем не съм съгласна. Тук проблемът е в това, че отстрани нещата винаги изглеждат по един начин, а отвътре – по доста по-различен… Аз съм дългогодишен „практик“ и съм работила както в България, така и в чужбина, и смея да претендирам, че зная какви са основните специфични различия. Затова за мене е излишно да водя подобни спорове.

Благодаря на г-н Ангелов за активното отношение, но от разстояние то е неефективно.