Много Тарантино в новия филм на Гай Ричи

Гай Ричи отстъпва крачка назад от големите, свърхтежки и скъпи продукции, които обикновено му носят боксофис успех, с трилъра „Човек на гнева“. Филмът тръгва по българските киноекрани днес, 4 юни, и отново събира режисьора с Джейсън Стейтъм, с когото вече са работили заедно по „Две димящи дула“, „Гепи“ и последно по „Револвер“ от 2005 г.

След завоя на Ричи към мейнстрийм киното с продукции като „Шерлок Холмс“ и игралната адаптация на „Аладин“, с „Човек на гнева“ той се завръща към престъпните истории с насилие. Новият му филм е адаптация на френския „Конвой“ от 2004 г. Мистериозният Патрик Хил (Стейтъм), по прякор Ейч, приема да работи като шофьор на инкасо камион. Професията не е за хора със слаби сърца, големите суми с пари непрекъснато привличат престъпници и крадци и шофьорите трябва да са решителни, ако не искат да загубят не само работата, но и живота си. Но мотивацията на Ейч е далеч от безкористно отдаване на професията, истинските му амбиции съвсем скоро се разкриват. Поредният инцидент, в който загива синът му, го разярява да тръгне на мъст срещу крадците.

Филмът вече върви на голям екран в САЩ и отзивите са смесени – зрителите му дават 91% одобрение, критиката доста по-малко, 66% от ревютата са позитивни. Мнозина намират опит за подражание на „Имало едно време в Холивуд“ на Тарантино.

„Човек на гнева“ е разделен на глави – похват, който режисьорът използва, за да представи различни гледни точки и времеви линии. Накрая всички глави се събират в кулминация, максимата в която е нито един куршум да не остане неизстрелян. В това прескачане между време и пространство Ричи успява да постигне някои интересни ефекти, предимно като разчита на шлифовани сцени с кръв и агресия, отбелязва Ричард Лоусън във „Венити феър“. Диалозите във филма, писани съвместно от Ричи, Айвън Аткинсън и Марн Дейвис, са комбинация от философиите на Тарантино и не винаги сработват, но „усилието заслужава да бъде оценено“:

„Ричи е убеден, че това не е поредният гангстерски филм за боклука. Лишен от сложност на конструкцията си, „Човек на гнева“ е филм за лош мъж, ядосан на други лоши мъже за лошо нещо, случило се в работно време, който се опитва да си отмъсти. Стейтъм изнася този наратив достатъчно убедително, но каменният му вид изглежда крехък на фона на цялата естетика на филма. По-емоционален актьор може би щеше да се докосне до тъгата в основата на филма и това щеше да придаде на бруталното отмъщение още по-голяма тежест“.

Прекарал доста време на снимачната площадка на „Бързи и яростни“, в този филм Стейтъм е предимно яростен, пише Брайън Лоусън в Си Ен Ен.

„Персонажът му нанася повече щети с пистолет, отколкото с юмруци или ритници, може би знак, че времето настига дори и най-добрите сред нас. Този филм не е лош, ако се възприеме за безсмислен ескейпизъм“, посочва Лоусън.

„Човек на гнева“ не се доближава до „Две димящи дула“, но феновете на Ричи могат ще бъдат спокойни, че режисьорът не им предлага „Аладин 2“ или „Мъжът, който провали U.N.C.L.E“, отбелязва Джон Дефор в „Холивуд Рипортър“.