Многогласното пеене от Долен и Сатовча стана световно културно наследство

„Високото” – многогласно пеене от  с. Долен и с. Сатовча /Югозападна България/ – влезе в Представителния списък на нематериалното културно наследство на човечеството на ЮНЕСКО, съобщиха от Министерството на културата. Това стана по време на 16-та сесия на Междуправителствения комитет за опазване на нематериалното културно наследство, която се провежда в момента във виртуален формат.

„Включването на тази уникална многогласна певческа традиция в световната съкровищница е ярко доказателство не само за нейното значение в съхраняването на националната ни идентичност, но и за приноса ѝ в насърчаването на културното многообразие и диалог”, казват от министерството.

По кандидатурата на многогласното пеене от Долен и Сатовча, наречено „Високото”, са работили няколко институции – Министерството на културата, Институтът за етнология и фолклористика с Етнографски музей към БАН, Министерството на външните работи, Националната комисия за ЮНЕСКО, посолството на Р. България във Франция /направление „ЮНЕСКО“/, Регионалният център за опазване на нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа, общините на с. Долен и с. Сатовча, както и женските певчески формации на двете села.

„Високото е традиционна практика в многоласното пеене, уникално за българските Долен и Сатовча в Благоевградския регион. Има три типа многогласни песни, характерни за Високото: в нисък или висок тон и комбинация от двете – пише в страницата на ЮНЕСКО. – Пеенето в ниските тонове се изпълнява от две вокални партии, във високите – също от две, но характерни за него са повтарящите се възклицания от двата гласа, позиционирани октава над основния тон. Тези викове са последвани от речетативно произнасяне на текста на песента в ниския регистър. Третият вид Високо се състои от комбинации от ниско и високо пеене на четири гласа. Песните от този тип обикновено са вдъхновени от природата.

В миналото песните от Високото, наричани още летни песни, са изпълнявани от работещите на полето жени. Докато те жънели или копаели, една група подхващала песен от едната страна на полето, а втора им отговаряла от друга. 

Днес основните изпълнителки на Високото са жени и момичета в певчески групи от читалищата на двете села. Песните им са ключова идентичност на общностите в Долен и Сатовча. Това е ценна традиция, която ги отличава от съседните села.“