Модерно е да се чете? А когато мине модата?

Кампания със знаменитости приканва да се снимаме лъскаво с книга и може да спечелим курс за писатели

Христо Мутафчиев се е зачел в книгата за него, написана от Теа Денолюбова. Снимката, запечатала този момент, е поместена в страницата на кампанията „Модерно е да се чете“. - Модерно е да се чете? А когато мине модата?

Христо Мутафчиев се е зачел в книгата за него, написана от Теа Денолюбова. Снимката, запечатала този момент, е поместена в страницата на кампанията „Модерно е да се чете“.

Всяко поколение преоткрива света – и това е едно от чудесните неща, защото обещава развитие. Благодарение на това всяка следваща генерация пресъздава важните, забравени или не, но съществени неща от живота. Създава нови правила, съобразени с новото време. Отрича ретроградното и го изключва от живота си. И все пак не вярвам – въпреки „модата“ на антиутопиите – че някога някой ще издигне лозунга „Модерно е да се диша“.

Защото четенето е точно това. Четенето е като дишането. Отдавна. Много по-отдавна от гледането на филми, от страстта към театъра или дори от свободното слушане на музика във всякакви условия.

Грамотността е първото нещо, за което родителят мисли, след като удовлетвори нуждата на детето от спокоен и здравословен живот. Четенето е неотменна нужда, базово умение, задължителен елемент от справянето с целия бъдещ път през света. А четенето на книги е естествен последващ процес.

Затова шумната кампания „Модерно е да се чете“ звучи като „Модерно е да се пие вода“.

Америка за България

Има едно просто правило, аксиоматично дори – ако искаш нещо да отмре, превърни го в мода. Това е една от характеристиките на модите – те отмират, заменят ги други моди. Те са временно хлътване в различна посока.
Тенденцията днес да се чете повече, отколкото преди, е факт. Цялата технологична революция е изградена върху способността да се чете – интернет е словесна среда, колкото и анализаторите да твърдят, че комуникациите все повече се визуализират. Едно от първите неща, изобретени паралелно със смартфоните, са електронните книги. И не стихва интересът към тях, вече почти десетилетие са хит.

Тъй че проблем с четенето принципно не съществува. Затова кампанията, подвизаваща се под мотото „Модерно е да се чете“, въпреки привидната си месианска парадност, не е нищо повече от стандартна дигитална маркетингова кампания. Не е опит да се създаде активно отношение към книгите, не е стъпка към тяхното разбиране и приемане. Кампанията в същността си просто придава фасадна лъскавина към акта на хващане на книга в ръка. За снимка, за лайкове във Фейсбук и Инстаграм. За присъединяване към „звезден“ клуб на четящи знаменитости.

„Хей, вижте! – сякаш казват създателите на кампанията, – малките местни хайлайф персони държат книги. Дръжте и вие!“

И сякаш това не стига, но се раздават и награди. Награди за снимка с книга. Всъщност, книгата е превърната в елемент от композицията, тя е само лъскав придатък към звездния блясък на централната фигура – модерния инстаграм-човек, който има нужда от лайкове, не от думи. И сякаш тази привидност, това пренебрежение към словото не е достатъчно, та кампанията прибавя мърчандайз – тениски с надписи, нещо като тотемен знак на „клуба на четящите“. А за да стимулират присъединяването към тази повърхностна секта, организаторите на акцията са измислили и награди, блестящи със своята абсурдност – ваучери за „курс за писатели“. С две думи – снимай се лъскаво и стани писател. Талант? За какво ти е талант, ако имаш добра камера, усет към инстаграм-стилистиката и добре направен маникюр.

ДНК

Във Фейсбук-страницата на кампанията преобладават снимки от плажове, а някои дори са публикувани с коментар, който няма нищо общо с книгата, коментар, наблягащ върху изобилието от плът например.
Естествено, идват и въпроси като този, зададен от посетител на страницата:

„Разглеждайки снимките, се питам задължително ли е да си полугол, за да четеш или е само препоръчително“.

Като човек, който чете, откакто се помни, се чувствам едновременно саркастично развеселена и обидена от тази кампания. Книгите не са само лъскави корици. Не са аксесоар за снимка. Не са фон за щедро разголен бюст. Важното в тях е скрито в страниците, не се вижда на снимките. Не е голяма работа да те видят с книга. Голяма работа е да се развълнуваш от книга. Това на снимките не се вижда.

Не е от значение да следваш модата. Сменяй дрехите си всяка година, сменяй обувките и бижутата, но книгите? Как да ги подбираш така, че да влязат в тренда? Според кориците? Според нашумелия от вчера до утре автор?
Как всъщност тази кампания стимулира хората да четат?

Тя не го прави.

Тя ги подтиква да покажат, че четат.

Ето това е опасно. Защото утре модата ще отшуми. Ще бъде „демоде“ да те видят с книга. Така става с модите. И тогава какво? Четящите, тези, които дишат с книгите, може би ще трябва да се крият, за да не мислят за тях като за безнадеждно изостанали от актуалните тенденции.

Вярвам, че организаторите на кампанията са имали чудесни намерения. Сигурно са си мислели, че творят добро, че това е месианска дейност. Само че са объркали ценностите. Забравили са, че книгите са тук отпреди тях и ще останат и после. Пропуснали са, че има хора, които не държат да бъдат „модерни“ и книгите за тях не са просто случайно влизане „в джаза“.

Подобни кампании повече вредят, отколкото помагат. Те не казват защо трябва да вникнеш в текста, защо трябва да разбереш една книга, да пораснеш с нея. Не те карат да се вгледаш в себе си, а наблягат на това да те видят другите.

Словото не заслужава подобно пренебрежение.

Bookshop 728×90