Найден Тодоров и Даниел Хоуп

Този текст е публикуван преди повече от 2 години

Моето книжно лято

Заминавам със Сол Белоу, Франсиско Хагенбек, Джорджо Вазари... но ми трябва още една ваканция за останалите

Снимка: Гергана Димитрова/Площад Славейков - Моето книжно лято

Снимка: Гергана Димитрова/Площад Славейков

Странна маскирана година изживяваме и лятото е подобно на нея – ваканцията се маскира като карантина през пролетните месеци, вълненията са повече политически, отколкото морски… В подобни дни обичайното книжно лято също се преобразява – вместо лековати четива, то предполага повече обръщане към сериозното, към ония книги, които сме оставили за „друг път“. А и по някакъв мистериозен начин точно книги, вписващи се в контекста на необичайните времена, се появяват на книжния пазар. Самосбъдващи се пророчества, предвидени от писателите и книгоиздателите.

Лятото, започнало късно, ме сблъсква с няколко категории четива:

Книги за паметта

В лятната ми купчина стоят – случайно събрани – няколко книги, които изследват паметта от различен ъгъл. „В памет на паметта“ на Мария Степанова (изд. „Жанет 45“), „Опитът“ на Русана Бърдарска (изд. „Жанет 45“), „Времеубежище“ на Георги Господинов (изд. „Жанет 45“), „Предел на забравата“ на Сергей Лебедев (изд. „Кръг“), „Всичко е осветено“ на Джонатан Сафран Фоер (изд. „Лист“) – всички те са свързани с философията на паметта, която – както казва Фоер в романа си – е „шестото сетиво“. Изследването на паметта е спонтанен лек за човечеството, натоварено с изкривени възпоминания и нездравословен стремеж към идеализация на миналото. Авторите в този списък са сред най-добрите лечители – те знаят как да причинят болка точно в мяра, за да започне процесът на преосмисляне. Има нещо общо между всички тях – здравословната дистанция от сантимента, липсата на егоцентриране, усещането за общност в паметта.

Книги за Историята

Ако художествено-философското изследване на механиката на спомените е важно, за да се постави здрава основа, то обектът на спомняне – миналото – трябва да бъде като атлас, по който паметта да пътешества безопасно. Затова книгите за Историята са важни, а в дни на преосмисляне дават и насоки за справяне с реалността. Не са малко романите и документалните четива, обърнати към историческите факти. Добре е да бъдат разграничавани от онези, които си играят с фактите не заради художествени, а с користни цели. Затова тази група книги е особена, флуидна. Лесно се допускат грешки при подбора. Лично аз бих препоръчала без замисляне „Дневник на чумавата година“ от Даниел Дефо (изд. „Апостроф“), „Глиненият цар“ на Добромир Байчев (изд. „Сиела“), „Зад завесата на демокрацията“ на Калин Тодоров (изд. „Изток-Запад“), „Радецки марш“ от Йозеф Рот (изд. „Лист“), „Математика за феите“ на Франсиско Х. Хагенбек (изд. „Колибри“), „Безмълвие“ на Неда Антонова (изд. „Хермес“). Различни територии изследват тези книги – от времената на Просвещението в Западна Европа до вчерашния ден у нас. Но всяка от тях съдържа непознати и интересни истини за пътя, по който е минало човечеството, за уроците, научени и пропуснати в миналото. Най-важните уроци, защото точно от голямата История се раждат човешките истории.

Книги за истории

Това е сегментът, който винаги и в най-голяма степен е интересувал обикновения читател. Да влезеш в нечия история, да я съпреживееш – това е магията на книгите. Така човекът изживява повече живот, отколкото му е даден – като влиза в света на другия, като го съпровожда чрез книгата в личната му история, търсейки пресечната точка. Именно така осъзнаваме, че всички сме част от едно голямо човешко цяло. Затова подборът на книгите, които разказват истории, винаги е бил труден. Моята лична препоръка е за романите „Проект Истина“ на Клеър Пули (изд. „Изток-Запад“), „Злопатници“ на Георги Белев (изд. „Лексикон“), „Петрови в грипа и около него“ на Алексей Салников (изд. „Лист“), „Изхвърлени в Америка“ от Джанин Къминс (изд. ICU), „Сянка“ на Васил Панайотов (изд. „Сиела“), „Твой син Хъкълбери Фин“ на Беким Сейранович (изд. „Ерго“), „Експериментът Уорлоу“ от Аликс Нейтън (изд. „Прозорец“). Всички тези книги са изключително различни една от друга, с различна ритмика, език и мисъл, но всички те разказват истории за хора и хората като истории. Потапянето в световете, затворени между кориците им, е лесно. Изживяването се запомня почти като лично, сякаш става дума за собствената биография. Това е и следващата категория летни четива.

Книги за хора

Най-после на български излиза първата история на изкуството, написана преди половин хилядолетие от Джорджо Вазари – „Животописи на велики художници, скулптори и архитекти: Леонардо, Микеланджело, Рафаело“ (изд. „Изток-Запад“). Да четеш думите за живота на тези вече легендарни личности, написани от техен съвременник, е същинското докосване до познанието. Биографиите на Георги Парцалев и Наум Шопов, издадени от „Книгомания“, пък са задължителни за съхраняване на спомена за едни от най-големите артисти от предходното поколение. Различна представа за нещата дава документалната биография „Тим Кук – лидерът, който издигна Apple на по-високо ниво“, написана от Лиандър Кейни (изд. „Кръгозор“). Лидерът, който тихо свърши повече неща без да разчита на медиен и обществен шум като предшественика си Стив Джобс, – въплъщава живата метафора за смисъла на добре изживения живот. Но моята истинска слабост в този раздел е „Равелщайн“ на Сол Белоу. Литературната мистификация в тази тайнствена биография, която съчетава по равно измислица и реалност, е истинско удоволствие за читателя и откъм познавателна, и откъм художествена страна.

Книги с метафори

Няма как лятото с дългите си романтични вечери да мине без поезия. Стихосбирките, които могат да бележат тези месеци едновременно с бунт, метафори и дълбочина, са няколко. „Преди реките“ на Димитър Гачев и „Анемоя“ на Роберт Леви са дело на изд. „Лексикон“ и – макар в различна стилистика – са сред книгите, които всеки изкушен от поезията трябва да притежава. Същото може да се каже и за „Аорист“ на Виктор Самуилов (изд. „Жанет 45“).

Докато довършвам този текст, кълвач упорито почуква по кората на сливата в двора. Сетих се, че някога една от алегориите, свързани с четенето, беше свързана точно с тази птица, непрекъснатото кълване, търсене на нещо под кората (или кориците). Колкото и да е странна годината, кълвачът е тук. Колкото и да е променен светът, книгите също остават. Дори през лятото. И може би най-вече тогава.

Фоби

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

ДС

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах