За да мога да направя прогноза за каквото и да било в България, трябва да мога да прогнозирам какво ще се случи в политически контекст. Имам голяма и леко заплашителна надежда, отнесена към политиците, че ситуацията ще е стабилна, т.е. ще съумяват да контролират подопечните си олигарси, или пък да не оставят олигарсите, на които са подопечни, да им се качват на главата, защото този филм сме го гледали прекалено дълго и завършва с лош финал на площада. Интересите на народа трябва да са над интересите на шепа воюващи помежду си икономически групировки.
Ако нещата в България са спокойни политически и държавата съумее да дръпне малко напред, и с културата нещата ще се развият добре. Вярвам, че министър Рашидов ще направи това, което обеща за българската литература. Моето предизвикателство към него е да намери начин да отдели от бюджета пари, които да работят на принципа на продадените билети в театрите, които се субсидират от държавата. За всяка продадена книга с художествена литература от български автор, държавата да дава на автора някаква част от стойността й. Вниманието на министерство на културата ще трябва за пръв път по-трайно да се пренасочи в подкрепа на българските писатели и поети. Клубът на българските писателки ще работи в тази посока, както и новосъздаденият Център за книгата към НДК.
Прогнозата ми е, че ако има политическа стабилност, ще има и културен скок, защото култура не се прави само на умствени мускули – тя трябва да бъде финансово подкрепяна от стабилна държава, грижеща се за образованието на децата ни, както и за интелектуалния елит на нацията, който до този момент е в постоянна истерия за оцеляване.
Не прогнозирам, че медийните олигарси, които се опитват да ни управляват чрез вестниците си, ще направят каквото и да било за общото благо – така, както не са го правили и досега. Предизвикателството ми към Делян Пеевски и Иво Прокопиев като най-ясно очертаните лица в открита и ожесточена битка за властта в България, е да намерят начин да подкрепят културата като построят нещо безвъзмездно и започнат да дават пари за спектакли, книги и филми. Да престанат да смятат, че демокрацията означава само да взимаш и обслужваш най-близкия кръг хора около теб.
Прогнозирам, че те никога няма да бъдат братята Евлоги и Христо Георгиеви, намирайки нелепи оправдания от сорта, че меценатството не е подкрепено в България, защото няма такъв закон. Такъв закон няма как да има, докато четирите процента най-богати българи плащат 10 процента плосък данък, наравно с най-обикновения българин. В този контекст смятам, че българската държава не е спирала да бъде „меценат“ на подобни егоистични и лицемерни личности, които работят само за себе си.
Искрено се надявам, че някой от тези хора ще ме опровергае с голям благотворителен жест към българската нация и нейната култура, който да не се свежда до начините да се влияе чрез медии за лична облага.
Така че, прогнози не ме интересуват, аз имам само изисквания към политическия и финансов елит.
За да бъдем още по-добри...
За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!
Банковата ни сметка (в лева/BGN) С карта през ePay.bg
Площад Славейков ЕООД
IBAN: BG98UBBS80021093830440
BIC: UBBSBGSF
Банка: ОББ
Основание: Дарение