Дали още отеква? Това е очевидният въпрос, който трябва да зададе, когато става дума за пиесата на Патрик Марбър „Отблизо”.
През 1997 година тя отразяваше сексуалните нрави – нещо, което се видя и във филма на Стивън Содърбърг „Секс, лъжи и видео”.
Добрата новина или лошата – зависи от гледната точка, е, че портретът на Марбър на мъже и жени, които са се провалили в постигането не само на духовна, но и на сексуална интимност, е актуален и мощен до ден-днешен.
Пиесата ми напомня на великия виенски драматург Артур Шницлер в своето пресъздаване на венеца от маргаритки, който представляват любовта и похотта. Започва със срещата в болницата между Алис, приличаща на бездомно дете, и Дан – журналист, който пише некролозите във вестник, но мечтае да е писател. Въпреки че започват любовна връзка, Дан е едновременно привлечен и от фотографката Ана, майстор на портретите на тъжни и непознати хора, пълни с копнеж. Ана също е привлечена към Дан, но тя е омъжена за дерматолога Лари, на когото изневерява, пълна с вина. Съпругът прави същото, без частта с угризенията.
Дори ако текстът на Марбър не казва цялата истина, то подчертава с безмилостен нюх бездната между половете. Авторът е безпощаден към мъжете, които не са способни да се отдадат напълно емоционално на партньорите си. Най-пронизващата реплика в пиесата е на Ана, която се оплаква на Алис, че мъжете „обичат начина, по който жените ги карат да се чувстват, но не и нас самите”.
Колкото и спорно да звучи, Марбър показва всичките четири персонажа като личности с нескончаем капацитет, що се отнася до страданието. И въпреки новооткритите свободи, които включват дори танц в скута, изпълнен от стриптизьорка, нищо не може да се направи за облекчение на болката и безпокойството, които идват с интимните отношения.
Точно този елемент на страдание е съживил театралният режисьор Давид Лево в своята искрен и фин спектакъл, чийто повърхностен шик влиза в констраст с емоционалната наситеност на сцената.
Лари може и да е над злободневните неща, ангажиран само с медицинската си кариера, но когато той открива изневярата на Ана, Руфъс Сюъл, който играе доктора на Марбър, показва самоунижителен гняв и мъка, които са шокиращи за гледане.
Едновременно с това Ана може да е успешен фотограф, чиито портрети красят стените на галериите, но живите и изразителни очи на Нанси Каръл пресъздават безкомпромисно уязвимостта и самотата на нейната героиня.
Равностойното чувство за вина е видимо и в другите двама актьори в адекватно балансирания артистичен квартет. Оливър Крис е Дан, който е наясно със своята неадекватност и немощност като писател и със способността си да разруши всяка връзка, която има потенциал да го направи щастлив. Рейчъл Редфорд е също толкова магична, колкото тайнствената Алис. Тя изразява всички сексуални характеристики на героинята си, но едновременно с това намеква за тайна, скрита зад маската на младежката й увереност.
Елегантният декор на Бъни Кристи създава чувство на минималистична модерност, а спектакълът на Давид Лево убеждава, че творбата на Марбър е без възраст.
”Отблизо” е обезпокоително здрава, добре структурирана пиеса за дистанцията между мъжете и жените и тяхната неуморна нужда от любов.
За да бъдем още по-добри...
За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!
Банковата ни сметка (в лева/BGN) С карта през ePay.bg
Площад Славейков ЕООД
IBAN: BG98UBBS80021093830440
BIC: UBBSBGSF
Банка: ОББ
Основание: Дарение