Мой собствен герой

През 1873-а по света не се случват значими политически събития. Годината обаче е важна за нас, защото през февруари губим най-важния човек в нашата история – Васил Левски. Апостола е заловен месец и половина по-рано при хайка на заптиета край Къкринското ханче. През първите дни на годината е изпратен на съд в София. А на 18 февруари е изправен до бесилото в покрайнините на днешната ни столица.

До този тъжен и героичен завършек го води бурен и революционен живот в съзвучие със значимите промени в световната история. Когато той е на 11 години, започва Пролетта на народите – поредица от неуспешни революции из цяла Европа. Някои от тях са социални, други – националистически. А Франция за кратко се превръща в република. Три години по-късно Япония принудително се отваря към света, а след още седем Италия се обединява и най-сетне се превръща в единна държава. През 1867 г. Унгария отхвърля австрийската власт и успява да си издейства правото да бъде равноправна държава в рамките на Австро-Унгария, а малко преди това в Америка е отменено робството. Скоро след това за първи път в историята си Германия става единна държава.

Но в световната хроника 18 февруари 1873 година е ден на обесването на Васил Левски. Тези, които попадат на справката за тази дата, не знаят кой е той. Но не сме наясно и ние, за които неговото име е единственото, което е било нужно да помним в детските си години. Единственото, което не е било обременявано от история – днес русофилска, утре русофобска или американофилска.

След 143 години паметта за него е избледняла, русият кичур на Левски в музея в Карлово е станал прозрачен – знаем ли дали е бил негов?, безименните му кости са се смесили с други с нищо по-различни сред римските останки под тежките обществени сгради и църкви в центъра на столицата, а в оцелялото му тефтерче – отдавна известно и анализирано, пазено в трезорите на БНБ, не знаем какво пише. Толкова веществен е Апостола.

Всичко друго са думи – легенди от хора, които са го познавали, от такива, които са чували за него, и трети, които искат малко величие в скромното си битие. Левски е в паметниците, в имената на градове и села, с неговото име кръщават хиляди новородени – напоследък по-малко, в Карлово – повече, но напоследък най-вече той е по стените във Фейсбук на 18 февруари и 18 юли. Еднакво измислен и еднакво величан, но навсякъде различен – според личната представа на всеки за герой – добър, смел, бунтовник, отмъстител, заклеймител, беден, богат, мъдрец, обикновен човек и най-вече наш, личен, забранен за докосване. Мой собствен герой.