Момче, всичко е България

„Народът“ мрази „умниците“. „Интелигенцията“ мрази „нацията“. Но вътре в самата „интелигенция“ има друга, по-интелигентна, която мрази „интелигенцията“ заради нейния снобизъм и провинциални претенции. Вътре в това ядро има една още по-образована и много по-така интелигентна част, която мрази третите, заради техния архи-снобизъм, нахалство и социално бездействие. А всъщност всички са гнили евролиберали, забравили фундаментални ценности и затова справедливо са мразени от нацията, умниците, мрънкалата, путинофилите и фундаменталистите, които всъщност дали са истински фундаменталисти или има и от тях по-така?

Игрите на взаимната омраза и себеомраза, обратната страна на „българщината“, единственият реален фактор за конструиране на идентичност в тукашните пространства, за които Разцветников е казал:

Родни безплодни пустини,
родни безплодни блата –
дето отровени гинат
душни и димни села!

Веднъж пътувах в такси с колеги. В колата имаше двама професори (единият англичанин, който нищо не разбра от разговора) и двама доценти, но шофьорът беше взел думата ex officio и с изтънчено злорадство ни обясняваше живота, псувайки систематично всичко българско. В този момент по радиото на таксито разказваха историята за някакви американски космонавти, които излезли в открития космос да играят голф. Шофьорът изсумтя: „Тия па!…“ Аз му викам: „Е, ама това все пак не е България, откритият космос е“. А той с пренебрежително съжаление ми обяснява: „Момче, всичко е България!…“

Да имаше между нас, дето се мразим, някой по-спокоен да ни припомни: „Кажи ми кого мразиш, за да ти кажа кой си“.

Бел. ред. – текстът е от Фейсбук, публикуваме го с разрешението на автора. Заглавието и подзаглавието са на „Площад Славейков“.