Момчетата стават мъже на Петльовден

Втори февруари, Малък Сечко. В стари времена това е било най-студеното време на годината. В селата полската работа е замирала и е било времето за празници. Зимните празници по нашите земи (и не само) са древни, пълни със символика и сложна ритуалност. Такъв е и днешният Петльовден.

Това е денят на мъжката рожба, етнографите казват, че на много места е мъжки аналог на обичая Бабинден, който се чества по-рано през януари. Смята се, че корените му са в древнославянски празник на лова и пчеларството, както твърди изследователката на Петльовден, етнографът Мария Николова.

У нас празникът на 2 февруари има дълбоки традиции основно в Източна България – от Добруджа до Одрин. Тачен и празнуван е още от гагаузи и власи. Тъй като корените му са в дълбоката древност, по-късно празникът се обвива с легенди, които не могат да бъдат приети като негово ядро, но предлагат удобно за времето си обяснение за съществуването му.

Една от легендите разказва, че Петльовден е пряко свързан със събирането на момчета за еничари. Една майка решила да измами турците, скрила сина си в гората, заклала петел и изпръскала с неговата кръв пътната врата. После казала, че сама е убила сина си, за да не отиде еничар. Събирачите на кръвен данък толкова се уплашили от смелостта на българката, че си тръгнали и повече никога не се връщали в това село. Тази легенда е още жива, макар да има очевидни противоречия – кръвният данък не е бил събиран през зимата заради трудността да бъдат транспортирани децата до османската столица през затрупаните със сняг планински проходи.

Друга легенда отвежда по-назад във времето и приписва празника на библейската история за умъртвяването на младенците от цар Ирод.

Празникът има различни нюанси в обредността в различните региони, но има и обединяващо звено – задължително се коли петел. Мария Николова твърди, че на много места е важно жертвеният петел да е черен. Във всяко домакинство се изработвала специална восъчна свещ и реквизит, включващ украса от перата на нарочения за жертва петел. Хората се обличали като за сватба.

Както в почти всички традиционни празници на Балканите, основен и много важен елемент от празника е обредната храна. На Петльовден тя включвала курбан супа от жертвения петел, сваряван цял. Жените в къщата правели питка или баница, но по-важно от нея било обредното вино – червено, подсладено и подлютено с черен пипер. Основни участници в ритуала са жените – майки на синове. На някои места дори коленето на петела е било задача на майката, твърди етнографката. Но по-разпространено е било за колач на петела да бъде определен момък, не повече от 15-годишен, още девствен. При заколването на животното с кръвта му трябва да бъдат напръскани вратите и стените на къщата, лицето на колача, както и лицата на всички момченца, ненавършили 13 години, за да са здрави. Отрязаната глава на петела се забучвала на оградата, за да плаши злото.

Мария Николова твърди, че Петльовден е наследство от древнославянски празник в чест на лова и пчеларството, а по-късно и на жертвоприношение на птица – петел, символ на мъжкото начало. Това е своеобразна инициация на подрастващите момчета, предопределени да получат силите на жертвения петел, и да станат добри ловци и животновъди. Според изследователката на празника, на Петльовден в древността е била приемана новата генерация ловци за годината. На този ден всъщност момчетата стават мъже.

Днес обичаите за посрещане на Петльовден са етнографска рядкост, много от тях са се загубили и не се изпълняват в пълната им обредност. Но празникът все още се споменава във връзка с мъжкото начало и очевидно трупа нови значения и обогатява смисъла си в синхрон с новите времена.