Софийска филхармония МЕГАБОРД

В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

Монахиня от XIV в. инсценирала смъртта си, за да се отдаде на греха

Историята ѝ - като скеч на „Монти Пайтън“ - открита в стари дневници на манастира в Йорк

Вниманието на учените е привлечено от бележка в бялото поле на страница в един от дневниците на архиепископите в Йорк между 1304-а и 1405 г. Снимка: Университетът в Йорк - Монахиня от XIV в. инсценирала смъртта си, за да се отдаде на греха

Вниманието на учените е привлечено от бележка в бялото поле на страница в един от дневниците на архиепископите в Йорк между 1304-а и 1405 г. Снимка: Университетът в Йорк

Екип специалисти по Средновековието изследват архивите на университета в Йорк, Великобритания, когато попадат на интересна находка – данни за монахиня от XIV в., която инсценирала смъртта си, за да избяга от манастира си и да тръгне по „пътя на плътската похот“, както пише тогавашният архиепископ.

Вниманието на учените е привлечено от бележка, написана на латински в бялото поле на страница в един от 16-те дневника, описващи работата на архиепископите в Йорк между 1304-а и 1405 г.

„Да се предупреди Джоан от Лийдс, отскоро монахиня в пансиона „Св. Климент“в Йорк, да се върне в пансиона си“, гласи бележката на архиепископ Уилям Мелтън, датирана от 1318 г.

Бележката за непокорната монахиня е в бялото поле на един от дневниците. Снимка: Университетът в Йорк

Мелтън пише до свой колега в Бевърли за „скандалния слух“, който чул за пристигането на монахинята в обителта му, отбелязвайки, че Джоан „нагло захвърли благоприличието на религията и смирението на своя пол“.

„Със злонамерен ум, симулираща телесна болест, тя се преструваше на мъртва и не се побоя за здравето на душата си, а с помощта на многобройните си съучастници, злодеи с преднамерена умисъл, изработиха манекен, подобен на тялото ѝ, за да заблуди отдадените вярващи, без да се срамува да бъде погребана на свещено място сред религиозните“, предупрежедава йоркският архиепископ.

След като инсценирала смъртта си, Джоан „по хитър, престъпен начин обърна гръб на благоприличието и добрината на религията и, изкушена от неприличие, се самозабрави и арогантно изврати житейския си път, поемайки към плътската похот, далеч от бедността и послушанието – и като наруши обета си и отхвърли религиозните навици, тя сега се скита нехаеща за опасността за душата си и за скандала над целия ѝ орден“.

Професор Сара Рийз Джоунс, водещият изследовател в проекта, коментира, че бягството на Джоан, разкрито от нея и колегите ѝ миналата седмица, е „невероятно – като скеч на „Монти Пайтън“.

Дневниците на архиепископа не дават информация дали монахинята се е завърнала в крайна сметка в манастира.

„За жалост, не знаем какъв е краят на историята – казва Рийз Джоунс. – Има много случаи на монаси и монахини, напуснали религиозната си обител. Но не винаги имаме пълните детайли или разбираме как завършва историята.“

Най-често причината за бягствата както при мъжете, така и при жените, е обетът за безбрачие, обяснява изследователката. Голяма част от монасите постъпват в манастири още като тийнейджъри, но после не всички продължават да водят религиозен живот.

Въпреки че части от дневниците на архиепископите са публикувани в миналото, повечето дори не са преведени от латински, пише „Гардиън“. Финансиране от 1 млн. паунда за Архивния институт Бортуик към Университета в Йорк ще отиде за превод на обемните томове и дигитализирането им, за да станат достъпни онлайн.

За да бъдем още по-добри...

За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg