Морфей – от Лондон, през Америка, та в самия Ад на най-гледаните сериали

След няколко неуспешни опита за екранизация и повече от 30 години от премиерата си на комиксовия пазар, „Сандмен“ на Нийл Геймън най-сетне получи подобаваща адаптация, смятат специалистите. Фентъзи епосът за Господаря на сънищата и божественото му семейство е превърнат в сериал от 10 епизода на „Нетфликс“, осъществени с благословията на Геймън като продуцент и в партньорство с експерти по комиксовите адаптации Дейвид С. Гойър (трилогиите „Блейд“ и „Черният рицар“) и Алън Хайнберг („Жената чудо“).

Десетте епизода на сериала вече са качени в „Нетфликс“ и за момента са начело в Топ 10 на най-гледаните продукции на платформата у нас.

В центъра на историята е Господарят на сънищата Морфей, който властва в света на сънищата. Негови братя и сестри са Смърт, Отчаяние, Разрушение, Желание… – група, позната още като Безкрайните, които в различна степен влияят на живота на смъртните. Подобно на всички богове обаче, те не се занимават толкова с ежедневните дреболии на човешките владения, а вместо това прекарват времето си в кроене на сложни интриги един срещу друг.

Действието в сериала започва от 1916 г., когато сър Родерик Бърджис прави опит да хване Смърт в капан, за да измоли обратно живота на мъртвия си син. Вместо това улавя нейния брат – Господаря на сънищата, и го държи в плен десетки години в опит да придобие част от силите му, докато Морфей най-сетне не успява да се освободи. Връщайки се в царството си, той го заварва в руини, и за да го възстанови се нуждае от своите кесия, шлем и рубин – предметите, в които се крие силата му, но Бърджис открадва при похищението. За да си ги върне, Господарят на сънищата се отправя на опасна мисия през времето, пространството и реалността – от съвременен Лондон, през Щатите чак до самия Ад. Междувременно липсата му е предизвикала някои катастрофални последици не само във владенията на сънищата – сред хората вече се разхождат кошмари и вършат злините си – например Коринтянина, основният антагонист на първия сезон.

В главната роля е Том Стъридж, в образа на неговия похитител – Чарлз Данс (Тивин Ланистър от „Игра на тронове“). Гуендолин Кристи (Бриен Тартска от „Игра на тронове“) е Луцифер, Бойд Холбрук е злодеят на сезона. Участват още Джена Колман, Стивън Фрай, Вивиън Ачеампонг, Дейвид Тюлис (Ремус Лупин в „Хари Потър“). В актьорския състав е и Марк Хамил („Междузвездни войни“), който обаче участва само с гласа си.

Премиерата на „Сандмен“ бе на 5 август и само за няколко дни получи 85% позитивни отзиви от критиката и от публиката (данните са от специализирания сайт „Ротън Томатоус“). Според критиците сериалът е самостоятелен и не е задължително зрителят да е запознат с комиксовата поредица, за да следи наратива.

„Десетилетия са минали от публикуването на графичните романи на Геймън и вероятно вече са му хрумнали по-добри идеи – пише Робърт Лойд, тв критикът на „Лос Анджелис Таймс“. – Тъкмо това преосмисляне прави сериала жив, балансиран и съвременен и никой разумен зрител не би възроптал срещу актьорската игра на актьори, които не приличат на своите графични персонажи: всеки е точно този, когото трябва да бъде.“

Десетте епизода се базират на първите 16 издания на „Сандмен“, първото от които излиза през 1989  г. Сред тях е и графичният роман „Прелюдии и ноктюрни“, издаден у нас от „Артлайн Студиос“. Сюжетните линии в сериала се различават от тези в романите – някои се развиват по протежения на целия сезон, други само в един епизод или дори само в сцена, отбелязва „Лос Анджелис Таймс“. Някои отговарят на хорър жанра на историята, други са лековати и изпълнени с хумор.

„В началото динамиката е странна, но в крайна сметка работи и така се получава предимството, че всяка сюжетна линия получава заслуженото си време. Историята нито е претупана, нито е прекалено разтеглена“, заключава критикът.

Веднъж щом приключи полагането на основите на този нов свят, сериалът подхожда с по-голяма увереност към по-мащабните теми, отбелязва Ребека Никълсън в „Гардиън“ и дава 4/5 звезди на продукцията:

„Убедена съм, че зрителите веднага ще харесат фантастичните елементи като битката на съзнанията с Луцифер или митичното създание Грегъри, но мисля, че най-хубавите моменти на сериала се крият по-човешките направления: разговорите, емоциите… На моменти сериалът е гротеска, но има емоционална дълбочина, която успява да го издигне над обикновените фентъзи продукции, които като че ли се чудят колко още специални ефекти да вкарат в бюджета си. А и това не е никак чудно, предвид оригиналния материал. За феновете това може да се окаже адаптацията, която чакат отдавна, а за новодошлите в света на Сандмен, има още доста за изследване.“

Грегъри – едно от митичните създания в сериала

Сюжетът, построен точно като сънищата, за които говори, няма да допадне на всеки зрител, смята Брайън Лаури в ревюто си за Си Ен Ен. В този ред на мисли може би е редно да се отбележи, че „Сандмен“ ще се възприеме по-трудно от широката публика в сравнение с „Добри поличби“, друга екранизация по Геймън, която също дълги години чака своята успешна адаптация. Обратно на мнозинството критици, той изтъква, че сериалът е „пленителен визуално, но оставя зрителя равнодушен, като че ли направен специално и само за онези, които вече са добре запознати с графичните романи за Сандмен“.

„Все пак наситените фентъзи елементи и лиричният стил на Геймън не са лесни за превод от хартията на екрана, а прецизното възпроизвеждане на тона и атмосферата от романите не предполага кой знае какво емоционално задълбочаване – допълва той. – Това може би ще удовлетвори феновете, които сами ще запълнят сюжетните празнини, но в контекста на сериал от 10 епизода непросветените може да се окажат неусетно изпратени в царството на сънищата.“