Морфичният резонанс в Нощта на театрите в Народния

Театърът празнува господството си над останалите изкуства всяка година на 19 ноември. В тъй наречената Нощ на театрите зрителите гледат маратон от спектакли и се срещат с актьори и режисьори, често в импровизирани разговори, на които научават любопитни факти от живота и изкуството им. Тази година аз избрах Народния театър заради морфичния резонанс от конфликти и слухове, които могат да накарат най-добрите български режисьори да се махнат от там и да предпоставят отсега нататък среден, безизразен сценичен живот.

В менюто с програма на събитията в Народния пише, че театралният празник се открива от директора Васил Василев. Ядец, директорът не се появи в тясното помещение, наречено зала „Павел Васев“, пълно с журналисти, и така провали всички очаквания за изясняване на неизвестни и двусмислени факти за скандалите. Е, щом най-важната личност в Народния театър не ме зачита, аз мога да постъпвам както намеря за добре. И се настаних на срещата с режисьорката Диана Добрева, част от прехвалената от директора режисьорска колегия. Явор Гърдев обяви, че напуска театъра веднага след премиерата на „Великденско вино“, пиеса на Константин Илиев, която репетира сега. А Александър Морфов е с единия крак извън театъра след конфликта с пиарката и евентуална зам.-директорка Велислава Кръстева.

Диана Добрева сяда срещу публиката в пространството при втория балкон. Изглежда красива и свежа, с настроение за шеги и с доверителен тон в обясненията си. Може би заради седналия сред нас писател Александър Секулов, автор на пиесата „Народът на Вазов“, режисьорката се спира на репетициите на този текст. Разказва, че дълго репетирали на сцената, очаквайки да дойде Юлиан Вергов, забавен заради гримирането си:

„И в един момент той се появи от тъмното. Изплаших се за миг, толкова много приличаше на Вазов. Като призрака на Вазов! Александра Василева, която стоеше пред мен, се обърна и изпищя“.

Щом става дума за Александра Василева, режисьорката казва, че актрисата дълго време не намирала подходящо място при която и да е от групите лица на представлението. Оплакала се, че спектакълът не я иска. Добрева я утешавала:

„Значи спектакълът те пази за нещо много специално!“

Както знаем, специалното е екстравагантната роля на бедняка Мунчо, който излиза отстрани на сцената доста време преди началото на представлението. В окъсани дрипи Александра бърбори нещо и отвреме навреме издава странни звуци. Толкова е автентична, че веднъж зрител пуснал SMS до директора с предупреждението, че някакъв клошар се е качил на сцената и може да провали представлението.

Диана Добрева е щастлива заради зрителската истерия около „Народът на Вазов“. След едно представление видяла при гардеробите сълзи в очите на група момичета:

„Нищо повече не може да ме направи щастлива!“

Признава, че продължава да ѝ е приятно, когато гледа някоя постановка:

„Моето вълнение в салона не е намаляло!“

Най-любимият ѝ режисьор е литовецът Еймунтас Някрошус. Първата ѝ среща с работата му била „Отело“, когато „Сфумато“ гостува с „Черното руно“ на фестивала в Сараево. Втория път пак там гледала неговата „Макбет“. Било след войната в Югославия, по улиците стояли танкове, отвреме навреме свистели куршуми. На българите забранили да се движат сами, превозвали ги с автобус от хотела до театъра и обратно. Но след представлението Диана тръгнала сама по улиците и цяла нощ обикаляла с усещане за „Макбет“.

В този момент към компанията на балкона в Народния се присъединява възрастна жена и когато Диана Добрева я вижда, скача, прегръща я и обявява:

„Това е майката на Йосиф Шамли!“

Жената ни обхожда с поглед и казва:

„Имам радостна новина! Дъщерята на Йосиф я приеха в НАТФИЗ!“

Значи дъщерята на трагично напусналия ни актьор от Народния театър тръгва по неговите стъпки! Това наистина беше най-радостната новина в Нощта на театрите!