Морфов отказа да се върне в Народния, иска оставката на кабинета

След оттеглянето на Слави Бинев от председателския пост в Комисията по култура и медии в парламента, Александър Морфов поиска оставката на кабинета, начело с премиера Бойко Борисов. Режисьорът подаде молба за напускане на Народния театър, защото не желае да работи в държавна институция, с чиято политика не е съгласен. Сега обаче отказа да се върне в състава.

„Не смятам да се връщам в Народния театър, поне не засега, – разкри Морфов пред „Дневник“. – Очакванията ми? Целият кабинет да подаде оставка. Защото не Слави Бинев е основният проблем – той е, както каза Костадин Бонев, само гнойната пъпка, която свидетелства за един много дълбок вътрешен процес. Моят протест от самото начало не беше срещу Бинев и неговата личност, а срещу политиката на културен геноцид, която води правителството.“

„Хората се обаждат да ме поздравят с победата. Каква победа? Ние от години мечтаем, очакваме да видим, че тези хора ще се замислят, ще си дадат сметка за бъдещето на държавата…, – продължава режисьорът. – Аз съм възмутен от това правителство, защото то гласува Слави Бинев за председател на комисията на първо място.

Бих ли могъл да изпитвам гордост от министъра на културата? Да, някои може и да се радват на неговата неподправена самобитност, но тя не може да е представителното лице на българската култура, да ни представлява пред света. Ами вижте кои са съветниците му – личности като Калин Сърменов, които до името си имат единствено съмнителна медийна репутация.“

Дори да падне това правителство, след няколко месеца ще бъдат преизбрани същите хора. Аз и в предни интервюта съм казвал, че ние просто не сме готови за демокрация.“

Александър Морфов твърди, че ще се върне в Народния театър, когато почувства, че нещо започва да се случва: „Когато тези хора, които от години се правят, че не съществуваме, обърнат внимание на образованието, науката и изкуството – нещата, които днес оформят българина, какъвто ще бъде след 20 години.

„Културата в момента в момента прилича на една бедна женица, която ръкомаха и се мъчи да отвлече вниманието на някакви хора от техните таблети и айфони. И все пак всяка вечер в софийските театри има поне 4000 души, половината от тях – млади хора. Тези хора се интересуват от нещо.“