Морфов – предпремиерно или предизборно?

Европейската общност е фашистка, обяви Александър Морфов, и.д. директор на Народния театър и острие на съпротивата в родната култура. Посланието на режисьора достигна до България, отправено по телефона в навечерието на премиера на българина в Рига, Латвия, страна от Европейския съюз. Това стана малко, преди завръщането на Морфов на поста си в националния театър в България, също страна от ЕС, и месеци, преди да се оттегли в Русия, в която ценностите на ЕС не са на голяма почит (Вижте в ОЩЕ ПО ТЕМАТА).

Посланието си Александър Морфов изпрати около месец преди появата на новия му авторски спектакъл „На ръба“, който по думите на режисьора ще бъде реквием за един народ, който си отива.

„Българската нация си заминава – казва Морфов. – Превърнали сме се в население, което едва оцелява в циничните условия на някаква фашистка, финансова общност, нарекла себе си Европейска, която и пет пари не дава дали има или няма такъв народ.

Днес, може да се базираш като народ, ако успееш да убедиш някакви европейски програми, да ги убедиш в това, че съществува такъв народ и те да финансират евентуално подпомагането, филмирането, изграждането… като че ние не сме съществували никога, ние сме само една фикция на едни бъдещи проекти на Европейския съюз и нищо повече. Ние сме само неясен субект на поредните бъдещи проекти на Европейския съюз и нищо повече. И само след няколко години ще съществуваме в техните програми така, както съществуват ромите, калдарашите, аборигените, масаите или някоя рядко срещана, изчезваща общност. Ние ще съществуваме единствено в програмите за възраждане на племенна идентичност!“

Прав е донякъде Морфов… Но за щастие сме в Европейския съюз, което ни гарантира някои права, свободи и сигурност. А те със сигурност са важни и за Морфов, който има шанса да покаже таланта си навсякъде. Европейският съюз не му е пречка, е мощно средство както за режисьора, така и за всеки от нас, който има куража да покаже качествата си извън пределите на България. Народът ни обаче не се базира на европейските програми, парите не са само там, днес няма проблем да покажеш какво можеш и без това да струва толкова много. В българската култура има пари, а за театър са най-много – над 50% от държавния бюджет за култура.

Александър Морфов винаги е разчитал на значителни ресурси от държавата и ги е получавал, така е създал най-големите си творби на сцената. От европейските програми идват допълнителни средства, а как точно се разпределят – проблемът е у нас, не е навън. За запазването на националната ни идентичност също не трябва да чакаме на Европейския съюз, тя не е важна толкова за тях, колкото за нас, така че грижата не е на ЕС, а отново наша. Цинизъм са не условията в Европейския съюз, а условията за съществуване на културата и въобще на човека в България. Тях трябва да оправим, а не да се бунтуваме срещу участието си в една общност, чиято цел е да гарантира принципите на свободата, демокрацията и върховенството на закона.

„Бойко Борисов е вреден, абсолютно против съм това Министерство на културата“, казва директорът на Народния театър.

Морфов е първият държавен служител, при това заел позиция във властта, който я подлага на ожесточена критика. Не са прави онези, които очакват лоялност към държавата от него, след като е станал част от системата. Позицията му е изключително ценна за българското гражданско общество. Самият той е ценен дори за правителството – на този пост Морфов е техният коз за наличието на свобода на личността и словото в страната ни.

„Станах директор на Народния театър, за да попреча да нахълтат в него хора с кални ботуши“, гласи друга причина за изявлението на режисьора.

Обществото действително се нуждаеше от обяснение защо Морфов стана директор, след като малко преди това подаде молба за напускане на поста главен режисьор в театър – в знак на несъгласие с правителствената политика. Мнозина твърдяха, че се е продал за едно шефско кресло. Онези, които го познават обаче, знаят, че Морфов няма нужда да бъде директор. Той вече беше такъв преди около 15-ина години и избяга през глава от този ангажимент, за да се отдаде на изкуството. Следдиректорският период е най-успешният в режисьорската му кариера. Истината е, че Морфов реши да оглави театъра отново, за да попречи на един гологлав претендент да яхне първия ни театър.

Александър Морфов е важна фигура в българското арт общество. Защото има смелостта да изрича неудобни за властта истини. Защото може да поведе след себе си целия театър. И защото думите му кънтят. Затова се радваме на още едно от посланията му: „Продължавам да бъда против и никога няма да бъде инакъв.“

Но някои детайли от изказването му будят тревога. Например този: „Единствената ми задача и цел беше да направя прехода малко по-безболезнен.“ Изречено е предпремиерно, но звучи предизборно – като реч на един беловлас политически вожд.

Това не са просто думи. Но ако все пак ги възприема така и ги изрича с безгрижие, какъв е смисълът въобще да надига глас?