Софийска филхармония МЕГАБОРД

В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

Морско гробище за бежанци

Трогващ мемориал в памет на загиналите мигранти продължава дълга традиция в изкуството. Разказва Кели Гроувър от Би Би Си

Съставен от 200 стиропорени блока, изрисувани така, че убедително да наподобяват полирани мраморни плочи, паметникът „Морско гробище“ е същинска флотилия от непотъваща тъга. Снимка: Hayata Destek/Support to Life - Морско гробище за бежанци

Съставен от 200 стиропорени блока, изрисувани така, че убедително да наподобяват полирани мраморни плочи, паметникът „Морско гробище“ е същинска флотилия от непотъваща тъга. Снимка: Hayata Destek/Support to Life

Смъртта в морето на любим човек е участ, която преследва оцелелите с особен ужас. Миналата седмица в социалните мрежи бяха разпространени снимки на временен мемориал край бреговете на Турция, създаден, за да напомни за предполагаемите около 4000 сирийски бежанци, загинали в отчаян опит да открият сигурност в Европа.

Съставен от 200 стиропорени блока, изрисувани така, че убедително да наподобяват полирани мраморни плочи, паметникът „Морско гробище“ е същинска флотилия от непотъваща тъга. Закотвени с тежести, камъните плават в привиден противовес с гравитацията (зловещо напомнят и редици в гробище на ветерани от войната). Върху тях са изписани имена и кратки житейски периоди на удавили се в Средиземно море бежанци – които дълбаят съвестта на наблюдателя.

Големият брой на надгробните камъни е предназначен, несъмнено, за да символизира устойчивостта на паметта, колкото и болезнен да е споменът. Но образите имат и друга сила, способни са да хвърлят неочаквана светлина върху тържествената традиция на изкуството – в чест на онези, загинали далеч преди естествения край на живота си.

Морето винаги е определяло жесток етап във въображението на художници и писатели – независимо дали е стихотворението „Лицидас“ на Джон Милтън, написано през 1637-а в памет на удавил се съученик; или мрачната картина на Джоузеф Търнър „Мир – Погребение в морето“ за приятеля му Дейвид Уилки, загинал край Гибралтар през 1841 г.; или „Елегически строфи“ на Уилям Уърдсуърт, в чест на брата на поета Джон, починал през 1805-а, докато е командир на обречен кораб в Ирландско море; или платното на френския художник Теодор Жерико „Салът на Медуза“, което скандално за времето си привлича вниманието върху смъртта в 13-дневна агония на 132-ма души през 1816 г. след корабокрушение на военна фрегата, пътуваща към Сенегал.

„Потъването на надеждата“ на германския художник Каспар Давид Фридрих.

„Потъването на надеждата“ на германския художник Каспар Давид Фридрих.

Погледната в контекста на „Морско гробище“, картината „Потъването на надеждата“, нарисувана през 1823-24 от германския художник Каспар Давид Фридрих, внезапно ни връхлита с интензивността на съвремието. В драматичната творба на Фридрих виждаме кораб, преобърнат на фона на арктически ледове, чиито остри ръбове се издигат над водата като замразени катакомби, наподобяват древна гробница или праисторически портал.

Въпреки че е вдъхновен отчасти от пътуването на изследователя Уилям Пери през 1819-а през Северозападния морски път, визията на Фридрих за фригидната повърхност на морето, трансформирана в леден мавзолей, е предимно мрачна фантазия. Но поставена редом до снимките на „Морското гробище“ от миналата седмица, „Потъването на надеждата“ преосмисля себе си като архетипен модел за титанична загуба.

За да бъдем още по-добри...

За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

ДС