Найден Тодоров и Даниел Хоуп

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Морско гробище за бежанци

Трогващ мемориал в памет на загиналите мигранти продължава дълга традиция в изкуството. Разказва Кели Гроувър от Би Би Си

Съставен от 200 стиропорени блока, изрисувани така, че убедително да наподобяват полирани мраморни плочи, паметникът „Морско гробище“ е същинска флотилия от непотъваща тъга. Снимка: Hayata Destek/Support to Life - Морско гробище за бежанци

Съставен от 200 стиропорени блока, изрисувани така, че убедително да наподобяват полирани мраморни плочи, паметникът „Морско гробище“ е същинска флотилия от непотъваща тъга. Снимка: Hayata Destek/Support to Life

Смъртта в морето на любим човек е участ, която преследва оцелелите с особен ужас. Миналата седмица в социалните мрежи бяха разпространени снимки на временен мемориал край бреговете на Турция, създаден, за да напомни за предполагаемите около 4000 сирийски бежанци, загинали в отчаян опит да открият сигурност в Европа.

Съставен от 200 стиропорени блока, изрисувани така, че убедително да наподобяват полирани мраморни плочи, паметникът „Морско гробище“ е същинска флотилия от непотъваща тъга. Закотвени с тежести, камъните плават в привиден противовес с гравитацията (зловещо напомнят и редици в гробище на ветерани от войната). Върху тях са изписани имена и кратки житейски периоди на удавили се в Средиземно море бежанци – които дълбаят съвестта на наблюдателя.

Големият брой на надгробните камъни е предназначен, несъмнено, за да символизира устойчивостта на паметта, колкото и болезнен да е споменът. Но образите имат и друга сила, способни са да хвърлят неочаквана светлина върху тържествената традиция на изкуството – в чест на онези, загинали далеч преди естествения край на живота си.

Морето винаги е определяло жесток етап във въображението на художници и писатели – независимо дали е стихотворението „Лицидас“ на Джон Милтън, написано през 1637-а в памет на удавил се съученик; или мрачната картина на Джоузеф Търнър „Мир – Погребение в морето“ за приятеля му Дейвид Уилки, загинал край Гибралтар през 1841 г.; или „Елегически строфи“ на Уилям Уърдсуърт, в чест на брата на поета Джон, починал през 1805-а, докато е командир на обречен кораб в Ирландско море; или платното на френския художник Теодор Жерико „Салът на Медуза“, което скандално за времето си привлича вниманието върху смъртта в 13-дневна агония на 132-ма души през 1816 г. след корабокрушение на военна фрегата, пътуваща към Сенегал.

ОПЕРНА ГАЛА с РОЛАНДО ВИЙЯЗОН
„Потъването на надеждата“ на германския художник Каспар Давид Фридрих.

„Потъването на надеждата“ на германския художник Каспар Давид Фридрих.

Погледната в контекста на „Морско гробище“, картината „Потъването на надеждата“, нарисувана през 1823-24 от германския художник Каспар Давид Фридрих, внезапно ни връхлита с интензивността на съвремието. В драматичната творба на Фридрих виждаме кораб, преобърнат на фона на арктически ледове, чиито остри ръбове се издигат над водата като замразени катакомби, наподобяват древна гробница или праисторически портал.

Въпреки че е вдъхновен отчасти от пътуването на изследователя Уилям Пери през 1819-а през Северозападния морски път, визията на Фридрих за фригидната повърхност на морето, трансформирана в леден мавзолей, е предимно мрачна фантазия. Но поставена редом до снимките на „Морското гробище“ от миналата седмица, „Потъването на надеждата“ преосмисля себе си като архетипен модел за титанична загуба.

Фоби

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

kapatovo.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах