Софийска филхармония МЕГАБОРД

В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

„Москва – Петушки“, една беседа с дявола и Бог

Венедикт Ерофеев не разказва за разочарован от живота алкохолик, той описва пътешествие към края

Героят на Венедикт Ерофеев пътува към Бога, но до него се стига само опустошен, унищожен и в крайна сметка, преминал през смъртта.  - „Москва – Петушки“, една беседа с дявола и Бог

Героят на Венедикт Ерофеев пътува към Бога, но до него се стига само опустошен, унищожен и в крайна сметка, преминал през смъртта.

Мнозина смятат повестта на Венедикт Ерофеев „Москва-Петушки“ за изповед на разочарования от живота алкохолик, поливащ скръбта си с вино. Но в делириумните образи, с които писателят описва героя, може да се крие таен смисъл, тъй като това е произведение за пътешествие към края, към апокалипсиса. Затова е говорил историкът-изтоковед, религиовед Алексей Муравьов в лекцията си, състояла се на литературния фестивал „Красная площадь“. Журналистът Михаил Карпов от сайта Лента.ру преразказва основните тези.

Кой е Венедикт Ерофеев

Моят баща, преводачът и литературен критик Владимир Муравьов, беше състудент и в последствии кръстник на Ерофеев. Аз за първи път видях  Веничка в началото па 70-те години, още съвсем малък. Той беше необикновено свободомислещ, грациозен човек, когото никога не съм виждал пиян или неадекватен.

До голяма степен вътрешният свят на Венедикт Василиевич се определяше от неговите  културни пристрастия. Всички знаят за любовта му към Игор Северянин, също експлоатирал в известен смисъл пошловата риторика за създаването на своите футуристични конструкции. Веничка също беше страстен меломан, поклонник на класическата музика, дълбоко културен човек. Затова ми се стори много странно, когато вече през 80-те години прочетох, че „Москва-Петушки“ е история за това как руският пияница  дави тъгата си в бутилката.

В предисловието на „Москва-Петушки“, написано в жанра на литературната мистификация, Ерофеев споменава главата „Серп и Молот-Карачарово“ (която никога не е съществувала), от която по цензурни съображения уж се наложило да изхвърли всички мръсни псувни. Въпреки това, Веничка се изразяваше  изключително литературно и никога не е псувал.

Ерофеев пристига в Москва от Хибин, Мурманска област, като отличник, завършил гимназия с медал. Но културният му хоризонт съответствал на родното му място. Неочаквано, запознавайки се с баща ми и неговата компания, той попада в странна за него среда. Тази  лавина от нова култура напълно преобразява Веничка и определя есхатологизма на произведенията му.

Тагава много се говореше не за надеждите на бъдещето, този дискурс приключи през 50-те години, а за края на света (разбира се, темата не се наричаше така, тъй като хората по онова време не бяха особено религиозни).

Какво е „Москва-Петушки“

Винаги съм бил поразен колко неправилно наричат тази книга на Запад. Чуждите издатели си измислят свои названия: френските — „Москва на водката“, полските — нещо като „Внимание, вратите се затварят, следваща спирка — „Алкохолна“. А в оригиналното ѝ название е заложена много важна идея.  Това е пътешествие, но откъде и накъде? Москва, Кремъл, Петушки — ясно. Но ми се струва, че „Москва-Петушки“ е и за нещо друго.

Когато с развитието на историята се опитваме да разберем де и защо пътува героят, откриваме нещо странно.  Преди всичко той има две цели. Едната е неговата любима, живееща в Петушки, „мястото, където птичките не млъкват ни деня, ни нощя, където ни зиме, ни лете не престава да цъфти жасминът”, а втората е неговият младенец, „най-заобленият и най-кроткият от всички, младенци“.

И двете му цели са дълбоко вкоренени в културата и имат сложни религиозни и културни нюанси. За младенеца, който знае само буквата „ю“, ние веднага разбираме нещо. Този образ е свързан ясно с руската езикова култура.

Много хора обръщат внимание на странната, противоестествено еротична история на момичето с белите очи, алкохолната любов. Еротична, но в същото време стерилна. Може би героят се опитва да удави в алкохол собственото си либидо? Съвсем не.

Къде в културата се срещат жени с бели очи? Факт е, че Ерофеев познава Корана. В него се споменава, че праведниците ги очакват „белооките“. Обикновено от арабски ги превеждат като „прекрасни хурии“, но една от главните им черти са светлите очи.

Удивителният образ на еротичната героиня на Ерофеев и еротичните образи от Корана корелират, но не пряко. Връзката между тях е много тънка, защото Коранът е есхатологична книга.

Целта на пътуването

От моя гледна точка, „Москва-Петушки“ е есхатологично пътешествие. То няма край, героят не стига до целта си, в Покров той разбира, че е сбъркал посоката. Това е един вид повратна точка.

Има и други. Много мислих от какво е създаден езикът на Ерофеев, защо предизвиква такова странно чувство за познатост и определен дисонанс? Оказа се, че в него съжителстват три нива. Първото е интимният монолог на героя-интелигент; второто са библейските, евангелски цитати, както на руски, така и на църковнославянски (и тези славянизми играят различни роли). Третото ниво – съветският новговор „цялото прогресивно човечество“ „миролюбива политика“.

Всички тези форми са внедрени практически незабележимо в изповедалната проза, която оставя абсолютно фантасмагорично впечатление. Тази стилистична конструкция Ерофеев използва, за да опише последното, предано пътуване до края.

Апокалипсис

Наистина не мога да асоциирам Веничка с образа на руския алкохолик, желаещ да умре. По-скоро той говори за издигане, а не за спускане, но накъде? Ерофеев дава ключа за разбирането на това  в последната си голяма пиеса от серията Drei Nachte („Три нощи“) (първата и втората не са дописани,  завършена е само третата, „Валпургиева нощ, или „Стъпките на Командора“).

В пето действие Альоха, умиращ, понеже е пил метилов спирт, пее следната песен:

Ей го, краят идва днес,

ще ни сгащи — ей го, ей го!

Будим се — и няма свят,

няма рубли,

няма чест,

нищо свято няма днес,

Сирия посреща Рейгън.

Понататък хорът (на вече успелите да пият) пее:

Нищо няма на света!

Вологда посреща Рейгън.

За Сирия, разбира се тогава никой нищо не е знаел, това е прозрение на Ерофеев, както и историята за смъртта му от удар в гърлото (впоследствие той умира от рак на ларинкса).

Защо Рейгън, защо „в Сирия“? Защото това е апокалипсисът, краят на света, който „ще ни сгащи“, колкото и да се готвим за него. А Рейгън тук, разбира се, изпълнява ролята на Сатаната.

Героят на „Москва-Петушки“ беседва с дявола. Веничка плавно повежда  читателя към срещата със  Сатаната — споменават се някакви „кучешки модулации“, има и други намеци. Но повечето читатели помнят не нея, а беседата с ангелите и Бог. Героят направо го пита: „Господи, нали виждаш какво притежавам?“, спомняйки си знаменитото си куфарче.

Той пътува към младенеца със своето куфарче с „водка и розово с повишен градус от рубла и трийсет и седем…”, което му открадват. Тук Веничка вкарва няколко интересни допълнителни истории — за едно псевдопътешествие на Запад, в Сорбоната, във връзка с написването на трактат за чистата любов на френски език (препратка съм писмата на руските пътешественици).

Един от псевдопрактическата включва графики кой как пие — как пие героят на Ерофеев, как пие млад човек и как пие член на КПСС от 1936 г.

Друг е посветен на хълцането (много важна история). Според Веничка мнозина смятат, че пиянското хълцане е просто пиянско хълцане, а всъщност — не, то е нещо, което води човека към Бога.

Понататък има друг сюжетен обрат: героят на Ерофеев пътува към Бога, но до него се стига само опустошен, унищожен и в крайна сметка, преминал през смъртта. Четиримата, за които се говори в този трактат — това са четиримата конника на апокалипсиса (те се споменават в началото на книгата).

Затова мисля, че повестта на Ерофеев не трябва да се чете като историята на разочарован от живота алкохолик, а като разказ за човек, който чрез аскетизъм и „свещено хълцане“ пътува към края. Все пак „Вологда посреща Рейгън“.

За да бъдем още по-добри...

За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Bookshop 728×90