Моцарт при Маруца

Беше време, когато село Правец стана неофициалната столица на България. Единствено поради факта, че там се е родил Първият човек (не на света, а на партията и държавата). Селото бе обявено за град и до него стигна магистрала. Центърът му се покри с мрамор, модни къщи откриха свои магазини, търговските обекти се снабдяваха с предимство и там можеха да се намерят дефицитни стоки – от луканка до телевизор.

Край изкуственото езеро издигна снага ханска шатра – нещо средно между палат на вожд и циркаджийска палатка, а всъщност нощен бар. Построи се завод за компютри. Правец произведе първите български електронни часовници, които бяха красиви, но неточни – или избързваха, или забавяха, или направо спираха – без да работят, показваха най-точно времето, което в България бе наистина спряло. После се появиха и първите български „Епъл”, компютри с марката „Правец” – калкулаторът им смяташе грешно и на тях можеше да се играе само „Каратека” – карате-игра, командвана с два клавиша. Градът от селски тип стана символ на техническия прогрес, а жителите му имаха предимство по месторождение при заемане на важни държавни длъжности. Всеки правчанин, завършил прогимназия, бе назначаван за началник или за посланик в чужбина.

Падна Правешкият владетел, а с него западна и родното му място. Няма вече компютри, модни къщи и предимство за държавна работа. Но в селото, родило Живков, изгря нова звезда – милионерът Валентин Златев. Син на бивш правешки партиен секретар, новият капиталист започна с продажба на „пепси”, за да се издигне до върховете на „Лукойл” – представител на руския нефтен гигант в България.

Златев на свой ред възроди Правец – на мястото на шатрата построи многозвезден хотел и голф-игрище. Пътуващите по магистралата едва ли ще видят жив голфър да размята стик по игрището, но пък е престиж за района – там, където са скрибуцали каруци, днес има паркирани голф-колички. Там, където са копали моми Маруци (Маруца се казваше майката на Живков, възпявана многократно от априлски поети), днес край басейн се изтягат миски – бамбини по бикини и монокини.

Най-екстремен е културният възход – от десетина години Правец провежда Моцартов фестивал. Там, където самодеецът Тодор е играл роля в читалищната постановка „Хан Татар”, днес звучат „Вълшебната флейта” и „Сватбата на Фигаро”. Известни изпълнители пеят арии, известни музиканти им свирят, известни диригенти ги дирижират.

Така Правец с финансовата помощ на сегашния си земляк милионер пак влезе в светлината на прожекторите – като Българския Залцбург. Геният Моцарт гостува при Маруца, майката на друг гений. На зрителите, дошли заради Амадеус, сайтът на фестивала предлага да разгледат и музея на Живков – родната му къща и експозицията с подаръци, които е получавала държавната глава. А пък ако ви трябват организаторите, ще ги намерите на площад „Тодор Живков”.

И покрай фестивала името на Правешкия владетел се повтаря по-често, отколкото на Моцарт.

Чудесна мелодия за слуха на носталгиците. Направо да се чудиш на кой гений е посветен фестивалът.

Източник: „Стършел“