Моят кратък списък за Панаира на книгата

Купувам книги целогодишно. Правя си срещите в книжарници и задължително си тръгвам натоварена с най-новото. По книжните базари и панаири се разхождам с верни шерпи, натоварени с книги. Всеяден читател съм и чета за удоволствие, макар и да използвам удоволствието по работа.

Този път ще изневеря на принципа си да пиша само за книги, които съм чела и ще опиша това, което смятам да си купя от Коледния панаир (11 – 16 декември). Само планираното, което винаги се оказва 1/3 от общото количество. Правя уговорката, че много от новоизлезлите в последните седмици книги вече съм си купила, така че няма да присъстват в този списък.

Започвам с вкусните дебели книги, моя отдавнашна слабост. „Приключенията на Оги Марч“ от Сол Белоу (издателство „Лист“) обещава пищно литературно изживяване. Сол Белоу е носител на „Нобел“ от миналия век, носител на „Пулицър“ и антрополог. Романът, издаден от „Лист“, е в превод на Пейчо Кънев, което е допълнителна референция.

От щанда на „Софтпрес“ ще се сдобия с „Красива мистерия“ – последния засега роман от криминалната поредица на Луиз Пени за инспектор Гамаш. Канадската Агата Кристи обикновена предлага интелигентен и овладян съспенс, с много уютна атмосфера и дълбок психологизъм.

„Лабиринт“ ще ме зарадват с „Ноктюрни“ на Казуо Ишигуро. Английският японец ме спечели отдавна с аристократичния си и съзерцателен наратив.

При „Жанет 45“ ще спра за повече време. Там ме чакат „Низината“ на Джумпа Лахири, „Отивам си е възвратен глагол“ на Тайе Селаси, „Дордето слънцето се пръсне“ на Дилън Томас в превод на Александър Шурбанов, „Ти, непрестанна новина“ на Иван Ланджев. Ще си взема и „Тракийският код“ на Владимир Сълов от нездраво любопитство – след „Ритуалът“ на Радко Пенев излязоха няколко нови трилъра, които експлоатират темата за траките. Трябва да сверя часовниците.

Издателство „Рива“ ще потърся заради „Водната кула“ на Диана Петрова. След приказките и еротичните ѝ романи, ще се радвам да я видя в ново амплоа – романът е свързан с IT сферата. Също оттам ще си взема „Призраците на Маркс“ на Жак Дерида – за умните вечери, в които бих искала да споря наум с безспорен автор.

„Артлайн студиос“ са издали нещо, което гъделичка странния хипстър-нърд в мен – луксозно издание на историите, залегнали в сериала „Доктор Ху“. Чакам тази книга с истинско нетърпение, дори само заради усещането от изключителната корица, изработена като прословутата кабинка на Доктора – Тардис.

При „Колибри“ ще се завъртя по-дълго. Там чакат „Патрик Мелроуз“ на Едуард Сейнт Обин (сериала го отлагам, за да прочета първо книгата), Умберто Еко и „Как се пътува със сьомга“, както и „Изчезването на слона“ на дълго пренебрегвания от мен Харуки Мураками. Задължителна и е „Персийски писма“ на Шарл де Монтескьо, очаквана и неоткриваема в предишни издания класика.

Едно от любимите ми издателства – „Изток Запад“, ще получи много от времето ми. Списъкът там е дълъг – „Японската класическа литература“ на Братислав Иванов, „Ару шах и краят на времето“ на Рошани Чокши (след преработките на гръцката митология съм много любопитна да разбера как се е получило с хиндуизма), „Ендърби отвътре“ на Антъни Бърджес, „Един миг в Пекин“ на Лин Ютан (китайската литература ми стана слабост, откакто се превежда от китайски, а не от руски).

И „Сиела“ няма да подмина, дори ще се застоя дълго. Все още нямам повестта на Захари Карабашлиев „Жажда“, ще се снабдя с новия роман на Джоан Харис „Шепа врани“, ще прочета на български „Текст“ на Дмитрий Глуховски, защото още го няма онлайн на руски. Смятам да се посмея със семейния пътеводител на „Майко мила“ „Стигнахме ли вече“ – забавна история за логистиката на семейните пътешествия. Ще си купя „Български приказки от Македония“ заради миналото на прародителите ми, а „Орисия“ – заради тайната ми надежда, че може да има стилизиран фолклор без балкантуристка патетика. Но истинската дългоочаквана плячка от този щанд се казва „Примигване на екрана“ и е дело на Тери Пратчет.

Изцяло обновената издателска политика на „Прозорец“ много ме радва през последните години. В списъка ми присъстват и техни книги. Според анонса Шонда Раймс, успялата сценаристка на „Анатомията на Грей“, е написала автобиография, която може да бъде от помощ за тежка интровертност като моята. Ще се чете. „Момче на име Коледа“ на Мат Хейг пък ще е малкото ми бягство от живота на възрастен.

Сравнително младото издателство „Ориндж“ вече успя да ме спечели, а тази година на панаира ще присъства и дълго чаканата „Пурпур“ на Алис Уокър, книга, която спечели милиони читатели още с излизането си. „Игра на живот“ на Кен Гримуд пък обещава увлекателни моменти със старата игра на повторения на един и същи живот, интелектуално и емоционално предизвикателство за търсачите на въпроси.

На щанда на „Унискорп“ ще открия „Хиперборейците“ на Милош Църнянски – вече в 2 тома, както и есетата на Иво Андрич – „Изтръгнато от живота – моя и вашия“.

„Хермес“ са част от сериозния ми избор. Там първо ще повторя една книга, която вече имам – „Поп Богомил и съвършенството на страха“ на Владимир Зарев. Сега е в твърди корици, колекционерско издание, а е най-любимият ми роман от Зарев. Ще попълня и колекцията си от книги на Ървин Ялом, този път с биографичната му „Моят път към себе си“. „Ватиканът“ на Жозе Родригеш душ Сантуш обещава увлекателни часове с интелигентна загадка.

„Еднорог“ са ми слабост заради очарователната еклектика на издателската им политика. Затова и там ще се понатоваря с дългоочаквани неща. Новият роман на Майкъл Шейбон „Лунно сияние“, „Дневникът на един книжар“ на Шон Бигъл и всичко, което съм изпуснала на Алегзандър Маккол Смит.

С издателство „Парадокс“ бях доста изчерпателна на Алеята на книгата през есента, но междувременно излезе „Цинкови момчета“ на Светлана Алексиевич, която няма да пропусна.

От „Ентусиаст“ ще се сдобия с поредния бисер в колекцията си от книги на Никос Казандзакис – „Змия и лилия“.

В „Лексикон“ ще се поглезя с любимия от детството ми Петър Бобев и неиздавания му досега роман „Наследството на Немезида“.

„Ера“ е източникът ми на трилъри и съспенс. Но този път ще взема нещо, което да остане и за идните поколения в дома ми – „Класически коледни истории“, оригиналните текстове на най-прочутите коледни разкази.

От „Кръгозор“ ще взема поредната доза магически реализъм с „Да обичаш като Артуро Кинер“ на Мигел де Леон, а от „Плеяда“ – енциклопедичната „Митове от цял свят“. Е, и може би „Извисяване“ на Стивън Кинг.

Чакам да стигна при „Леге Артис“ заради новия превод на Ерик Еманюел Шмит „(Не)възможният Адолф“.

Ще подмина категорично издателство „Летера“, въпреки че на щанда му има книги, които бих искала да притежавам. Бойкотирам го заради измамното поведение, довело до ред съдебни дела, свързани с незаплатена работа на преводачи и редактори. Не бих искала да стимулирам с покупки подобно непочтено присъствие на пазара.

Това всъщност е шортлист. В него не намериха място много мои любими книги, излезли наскоро, защото си ги купих преди да дойде време за Панаир. Най-добрата ми препоръка е да купите това, което ще ви достави наслада, и да го четете умно – в точното време и с точното настроение.