Моят първи лов на книги преди Коледа

Поредният коледен Панаир на книгата в НДК започва във веселата атмосфера, описана от Морис Дрюон: където градът се управлява добре, там обувките на благородниците са целите в прахоляка на новите строежи. „Панаири, панаири”, пее една класическа българска менестрелка, а вашият непокорен слуга добре се разходи из националния замък на културата и се понапраши, без да е благородник. За сметка на това книжният улов беше повече от добър.

Хубаво е, че точно преди любимия зимен празник инак често киселите хора от книжните гилдии се виждаме и си говорим. Може нищо друго да не е като хората, но продължаваме да четем прекрасни текстове.

Панаирът на книгата в НДК започна с музиката на Софийския духов оркестър.

Българските автори

Започвам с това, за което винаги се пита най-много. 2017-а беше добра в литературно отношение. Капка Касабова спечели шотландската награда за Книга на годината с репортажно-сантименталната „Граница”. Мрачно царуващият над нашите писатели Милен Русков написа четвъртия си роман, докато предишната му творба се превърна в добре продаващия се филм „Възвишение”. На това отгоре Русков издаде новата „Чамкория” не веднъж, а два пъти в невероятно кратки срокове. Чак се питам дали това не е хитър маркетингов трик за по-добри продажби: естествено, че закоравелите фенове на неговата дразнещо добра проза ще искаме да сравним двете версии на чисто новия роман. Е, имаме тази възможност. И Касабова, и Русков са издавани от „Жанет 45”.

Освен на Милен Русков, на щанда на „Жанет 45“ най-търсени, разбира се, са и книгите на другата голяма звезда в издателството Георги Господинов.

Кристин Димитрова пък ни предлага двайсет и един свои разказа в сборника „Като пристигнеш, обади се” на издателство „Обсидиан”. За мен Кристин винаги ще остане първо преводачката на Джон Дън, но тя отдавна е и много повече: стиховете, романът и изследването на медийния пейзаж не са ѝ чужди. Малко наши автори са умели в толкова различни задачи. Появата на разказите ѝ е добра новина и ще ни разсее от постоянното, малко монотонно присъствие на мъжете, мъжете, мъжете, мъ… (схванахте идеята) в словесния пейзаж. Но я чакайте! Искам да препоръчам още една книга от жена – новия „Роман за името” на Людмила Миндова, публикуван от „Изток-Запад”. Тази книга има всички шансове да се чете дълго и по нея вероятно ще се водят спорове, а това винаги е хубаво. Людмила е по-известна като поетеса и романът ѝ носи много от духа на нейните досегашни текстове, а набиращата популярност тема за спасяването и недоспасяването на българските евреи гарантира интерес към текста.

Вижте още: ЧЕТЕМ ГИ, А ПРЕДИ КОЛЕДА И ЩЕ ГИ ВИДИМ

Последното, почетно място ще оставя за един приятел. Редакторът, хипарят и насърчителят на други писатели Роберт Леви най-сетне публикува дълго писаната си „Дромомахѝя”. Изданието е на „Лексикон”. Малката квадратна книга с прекрасните фотографии на Тихомира Методиева съдържа прозата и част от поезията на вечно учудения и вечно наясно с всичко Роберт. Дромомахѝята или борбата с Пътя е блуждаене по маршрутите от София до Несебър с носталгично очарование от рока, така и непосетените чужди градове, приятелствата, автостопа и изгревите над Черно море. Понякога без да знае авторът дори припомня поети като венецианеца Диего Валери (а се кълне, че не го е чел). Прав беше Пратчет, казвайки, че съществува физическо привличане между книгите и даже тяхно собствено библиотечно пространство. Но да оставим на Роберт да доразвие тази мисъл в някое следващо ведро словоблудство. Засега ще ни стигне и борбата му с Пътя.

Тази седмица дори децата се забавляват в НДК като в Дисниленд.

Малко история

Не мога без това, а този Панаир предлага много възможности за задоволяване на нечистата страст към мраморните дела на мъртви бели мъже.

За голяма част от публиката интерес ще представлява „Симеон Велики и Византия” на полския медиевист Мирослав Лешка, публикувана от „Агата-А”. Това съвременно изследване върху сложната връзка на първия български цар с голямата източна империя е донякъде изненадващо: свикнали сме само ние да се интересуваме от собственото си далечно минало. Но ето че има автор, който гледа към може би най-интересния период на Първата българска държава от централноевропейска перспектива. Симеон Велики тук е колкото българин и завоевател, толкова и ромей, византиец, интелектуалец – едновременно личност и историческо чудо. Фигура, която може да се нареди до Алфред и Карл, с които споделя едно и също грандиозно прозвище. Най-хубавото е, че това не се прави от обичайната наша перспектива.

Византия продължава да привлича със смътната представа за изгубено величие. „Византийското хилядолетие” на Ханс-Георг Бек в издание на „Прозорец” е задълбочен поглед към гръцката империя в Константинопол. Рядко става дума за ромейската веселост, за ведростта на тази жизнена цивилизация, за крайната надежда в културата на средновековните източни римляни. Обикновено те са представени пред нас като мрачен народ на монаси и догматици, рухнал под ударите на по-млади, жадни за кръв и византийско злато народи. Тук обаче ги виждаме по-отблизо – както във „Византийците” на Ейврил Камерън или у Рънсиман и Питър Браун.

Земята вика майор Том на щанда на „Кръгозор“…

И оставаме на Балканите. В София предстои премиера на българското издание на „Сърбите сред европейските народи” от Сима Чиркович, също издадена от „Агата-А”. Отношенията ни със западните съседи никога не са прости и безоблачни, така че е добре да разполагаме с техния собствен поглед върху историята им. Не е задължително да се съгласим с всичко, но можем да изпитаме удоволствие от факта, че за Чиркович България е винаги най-интересния, най-важния, един от най-могъщите, едновременно привлекателен и тревожещ фактор. Изглежда, че сърбите гледат на нас, както нашата историография на Византия. А тези три царства – гръцкото, българското и сръбското, така или иначе, формират класическото балканско Средновековие от XII до XV в.

Изкусената от Средните векове част от публиката ще се зарадва на „За моя живот” от Гибер дьо Ножан, френския хронист от XI и XII в. Преводът от латински е на проф. Красимира Гагова в издание на „Полис”. Рицарският произход и монашеската чувствителност на Гибер са достойно продължение на поредицата „Средновековна Европа” след досегашните преводи на няколко първостепенни исторически извора. Издателство „Ерго” пък продължава изданията си на антични автори с още един том на Плутарх. Неговите „Нравствени съчинения” в професионалния превод от старогръцки на Петя Янева и Виолета Герджикова съдържат събрани остроумия или крилати фрази, приписвани на гръцки и римски герои. След Еврипид и продължаващите преводи на Плутарховите „Успоредни животописи”, това е поредна добра находка на издателството.

Още в първите часове Панаирът на книгата е пълен с посетители.

И най-сетне стигам до последния бонбон на историческа тема. Опирайки се на познатите антични източници, Александър Дюма-баща пише поредна биография на великия завоевател и реформатор Юлий Цезар. Неговата книга „Цезар” (публикувана у нас от „Труд”) не е роман, писан с помощта на литературни роби, а опит за навлизане в истинската история. Резултатът отново е белетристичен, защото това все пак е Дюма. Но си струва да прочетем книгата и да помечтаем било за Рим на първите императори, било за сладкодумната компания на дебелия френски господин, разказващ историйки на обилна трапеза.

Литература за литературата

Издателство „Лист” продължава успешно да издава философия. Вторият том на „Левиатан”, политическото чудовище от Томас Хобс, ни запознава с възгледите на суровия английски педант за християнската държава. Част от възгледите на Хобс остават ортодоксални и подвластни на голямата западна традиция, започваща може би още с Августин Блажени, но някои от идеите му са пуритански и навярно са скандализирали двора на Чарлс Втори: учението, че причастието в действителност е обикновен хляб, натоварен само със символни, дори „магически” значения, вероятно има заряда да отблъсне благочестивите читатели дори и днес.

Издателството ни предлага и „Аркадия” – най-важната пиеса на будещия смътно възхищение Том Стопард. Дори само с „Розенкранц и Гилденстерн са мъртви” той продължаваше голямата постхамелтовска традиция на съвременния интелектуален театър, а ето, че сега режисьорите ни имат възможността да посегнат отново на „Аркадия” след Галин Стоев.

Издателство „Лист“ дърпа Бегемот за опашката.

Идва Коледа, време за подаръци

Стига с тези тежки артилерии. „Сиела” публикува български превод на „Од и ледените великани” от вълшебния Нийл Геймън. Това е малка, красива детска книга с емоционалната свежест на „Червенокосия Джайлс” от самия Толкин. Едно малко момче се среща с боговете на стария Север и има приключения с тях. Какво по-хубаво? Приказката е подходяща и за родителите, защото красотата на скандинавските митове е за всички. Илюстрациите правят книжката още по-привлекателна. А и оттук всъщност тръгва идеята на Геймън за съставяне на вече познатата ни „Скандинавска митология“ – за което можем само да се радваме!

Ремонтът в НДК не може да спре читателите.

Освен това днес излиза „Дългата война“ на покойния Тери Пратчет и Стивън Бакстър. Книгата е част от „дългата“ поредица на двамата фантасти и по-скоро е насочена към пълнолетни читатели. Хуморът на Пратчет тук е по-овладян, водещото са научно-фантастичните идеи за сложна многоизмерна реалност.

Панаирът е Коледен, затова в НДК могат да се срещнат и приказните джуджета на Любен Зидаров.

Всичко това е просто по-дългия вариант на една много проста мисъл: идете на Панаира на книгата. Струва си.

Кое е събитието в културата, развълнувало ви най-силно през 2017 г.? Гласувайте!