VivaPay

Този текст е публикуван преди повече от 6 месеца

Моят Топ 10 от Алеята на книгата

Заглавията, които ме накараха да забравя, че лятото свършва

Днес е последният ден за „лов“ на Алея на книгата на „Витошка“. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков  - Моят Топ 10 от Алеята на книгата

Днес е последният ден за „лов“ на Алея на книгата на „Витошка“. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Над „Витошка“ тегне умора. Лятото приключва, а в най-горещото време книгите пребродиха във всички посоки страната – Алеи на книгата имаше в Пловдив, във Варна, на „Аполония“ в Созопол. Предстои и във Враца. Хората под шатрите – издатели, редактори, пиари – са видимо изтощени от дългия сезон на книжно бродничество.

Времето между пролетния Панаир на книгата през май и пилигримското пътешествие на книгите през юни, юли и август е недостатъчно, за да се появят зашеметяващи нови заглавия на пазара. Позволяват си го само най-големите издателства, които имат достатъчно екипи за всичко. Затова и Алеята на книгата не е толкова демонстрация на новото, колкото преговор на познатото, почистване на натрупаното преди началото на активния книжен сезон. Все пак има и щандове на изобилието, където блестят нови издания, неустоимо привлекателни, не точно летни, а точно обратното – толкова добри, че абсолютно не е необходимо да бъдат съобразявани с маркетинговата мания по сезонността.

Затова моят Топ 10 от книгите на Алеята започва с:

1. „Потъване в Мъртво море“ от Антония Апостолова

Америка за България

Рядкост е сборник с разкази да събуди толкова много и толкова нееднозначно позитивни реакции в първите мигове след появата си. Сравняват Антония с Ъпдайк, което ми предстои да проверя. Засега я познавам като едно от най-добрите пера в литературната критика, като дълбокомислен читател и балансиран анализатор.

Издателство „Жанет 45“ безспорно бе едно от най-активните издателства през лятото. Затова и номер 2 е от неговия каталог.

2. „Животните“ от Мария Донева

Когато поет от ранга на Мария Донева пише проза, очаквайте чудо. Тя има талант, който не може да бъде събран в един жанр, дори не може да бъде ограничен в едно изкуство.

Вижте още: ЖИВОТНИТЕ НА МАРИЯ ДОНЕВА СА ТОЧНО КАТО ХОРАТА

Третото място е за новия роман на Теодора Димова, издаден от „Сиела“:

3. „Поразените“ от Теодора Димова

Книгите, осмислящи социализма, вече оформят самостоятелно направление в българската литература. Дъщерята на Димитър Димов има запазено място в съвременното българско писано слово, завоювано лично от нея с неподправен и открояващ се стил и размах на творческата фантазия. „Поразените“ е роман-събитие, за който ще се говори дълго.

Вижте още: СМЪРТ, СМЪРТ, СМЪРТ. ТЕОДОРА ДИМОВА ОТВЕЖДА В ДНИТЕ СЛЕД ДЕВЕТИ

Не е случайно, че първите места са отредени за български автори. Забелязва се добра ритмика при всички издателства – вече дори тези, които дълго страняха от българските автори като рискови, включват в каталозите си техни творби.

Има и още една позитивна тенденция. Дошло е времето, слава богу, да открием и преоткрием чуждоезични автори, които дълго не намираха път към българския читател, вероятно поради страха на издателите, че няма да получат незабавен отклик и няма да донесат очаквани печалби.

По тази причина четвъртото място заема книга, издадена от „Лист“.

4. „Знам защо пее птицата в клетка“ от Мая Анджелоу

Авторката е едно от най-големите имена на англоезичната литература, световно известна и вече възприемана като класик. Починала е през 2014 г., а едва сега, благодарение на издателство „Лист“, българският читател има щастието да държи в ръцете си вече две нейни книги.

Вижте още: ТЯ ЗНАЕ ЗАЩО ПЕЕ ПТИЦАТА В КЛЕТКА

Някои автори пък се нуждаят от реабилитация. Издателство „Прозорец“ систематично пуска на пазара всички книги на нашумялата с „Яж, моли се и обичай“ Елизабет Гилбърт. И ако най-известният ѝ роман е на ръба на кича, то в творчеството ѝ присъстват достатъчно сериозни и ценни творби, които рискуваме да пропуснем, ако вярваме на литературните си предразсъдъци.

Петата книга в тази моя спонтанна класация е:

5. „Град на момичета“ от Елизабет Гилбърт

Според издателите, тя е по-скоро на нивото на прекрасната „Знакът на всички неща“ от същата авторка. Част е от втория, по-смислен поток в плодовитата творческа река на Гилбърт.

Миналото лято се смях с глас, докато четях приключенията на арменската Пипилота – Манюня. Нарине Абгарян е вече позната у нас, благодарение на издателство „Лабиринт“. Тази година на техния щанд може да бъде намерена втората част на „Манюня“, която е един от безспорните ми избори.

6. „Манюня пише фантЪстичен роман“ от Нарине Абгарян

Леки, носталгични по един обичлив и много забавен начин, книгите за Манюня се четат и препрочитат с удоволствие. Те са и за деца, и за възрастни. Не мога да се отърва от мисълта, че ако Абгарян твореше някъде в благодатната Европа, щеше да е популярна почти колкото Астрид Линдгрен.

И в тенденцията на романите със деца, които не са само за деца, включвам без всякакво съмнение и с огромно желание следващата книга от каталога на издателство „Точица“.

7. „Захарното дете“ от Олга Громова

Болезнена, но и жизнеутвърждаваща изповед за детството в съветските лагери. Необходима и важна книга.

Вижте още: ДЕТСКИ ПРИКАЗКИ ОТ ГУЛАГ

Издателство „Изток-Запад“ е едно от любимите ми. Каталогът му е подбиран с изящество, което трудно се постига в един толкова малък и противоречив пазар като българския. Но там всеки и винаги може да намери нещо по свой вкус, при това гарантирано най-доброто, независимо от жанра. Това издателство обичайно няма свой щанд на Алеята на книгата, но пък на щанда на книжарница „Гринуич“ може да бъде открита осмата в моя списък:

8. „Лебедова песен“ от Робърт Маккамън

Познавам го от „Момчешки живот“, една от любимите ми „книги-тухли“. „Лебедова песен“ обещава пиршество – постапокалиптичен роман, награден обилно с множество литературни отличия, а анонсът започва с обещание за страховит читателски катарзис:

„Земята е опустошена от ядрена война между САЩ и Русия“.

След летните пътешествия инстинктивно търся специализираната литература на издателство „Вакон“, което има цели два щанда в двата края на Алеята. В последно време явно и обяснимо е нараснало търсенето на книги, свързани с екзотични преживявания на ръба на цивилизацията, книги за приключения и пътешествия. Каталогът на „Вакон“ става все по-богат, а моят избор този път е:

9. „За да живея“ на Йонми Парк

Роман за препятствията и страданието на хората от Северна Корея, които се опитват да съборят стената, отделяща техния свят от всички останали. Докосване до абсолютно непознатото отвътре, разказ от първо лице.

За финал – нещо леко, бързо и удобно за есенните пътища.

10. „13 за късмет“ от Агата Кристи

Тринайсет разказа от кралицата на съспенса, в които се подвизават най-интересните ѝ герои. Кратки, но така увлекателни, че дори няма да забележите, че вече не сте на брега на морето.

Подкрепете ни!

Скъпи читатели, „Площад Славейков“ има нужда от вас.

Никога до днес не сме разказвали за трудностите, които има нашата медия сред конкуренцията на сензационната журналистика и паразитирането на редица популярни сайтове с авторски текстове от нашия онлайн площад. Истината е, че съществуването ни е възможно благодарение основно на културните институции, които ни ценят като истинския културен портал на България.

Сега се намираме в извънредна ситуация. Колапсът на родния културен живот ще се отрази фатално на „Площад Славейков“. А точно днес, когато изолацията става начин на живот, ние осигуряваме достъп до културата във вашия дом, даваме ви това, от което карантината ви лишава.

Затова се надяваме да ни подкрепите и да минем през критичните времена заедно. С вашата помощ „Площад Славейков“ ще продължи да бъде прозорец към културата и към света.

Ако цените нашето присъствие в интернет, ако държите на нашата позиция, независимо дали сме на едно мнение с вас, ако желаете и занапред да бъдем част от вашето ежедневие, подкрепете ни!

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg