Моят Топ 10 от Алеята на книгата

Заглавията, които ме накараха да забравя, че лятото свършва

Днес е последният ден за „лов“ на Алея на книгата на „Витошка“. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков  - Моят Топ 10 от Алеята на книгата

Днес е последният ден за „лов“ на Алея на книгата на „Витошка“. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Над „Витошка“ тегне умора. Лятото приключва, а в най-горещото време книгите пребродиха във всички посоки страната – Алеи на книгата имаше в Пловдив, във Варна, на „Аполония“ в Созопол. Предстои и във Враца. Хората под шатрите – издатели, редактори, пиари – са видимо изтощени от дългия сезон на книжно бродничество.

Времето между пролетния Панаир на книгата през май и пилигримското пътешествие на книгите през юни, юли и август е недостатъчно, за да се появят зашеметяващи нови заглавия на пазара. Позволяват си го само най-големите издателства, които имат достатъчно екипи за всичко. Затова и Алеята на книгата не е толкова демонстрация на новото, колкото преговор на познатото, почистване на натрупаното преди началото на активния книжен сезон. Все пак има и щандове на изобилието, където блестят нови издания, неустоимо привлекателни, не точно летни, а точно обратното – толкова добри, че абсолютно не е необходимо да бъдат съобразявани с маркетинговата мания по сезонността.

Затова моят Топ 10 от книгите на Алеята започва с:

1. „Потъване в Мъртво море“ от Антония Апостолова

Рядкост е сборник с разкази да събуди толкова много и толкова нееднозначно позитивни реакции в първите мигове след появата си. Сравняват Антония с Ъпдайк, което ми предстои да проверя. Засега я познавам като едно от най-добрите пера в литературната критика, като дълбокомислен читател и балансиран анализатор.

Издателство „Жанет 45“ безспорно бе едно от най-активните издателства през лятото. Затова и номер 2 е от неговия каталог.

2. „Животните“ от Мария Донева

Киномания

Когато поет от ранга на Мария Донева пише проза, очаквайте чудо. Тя има талант, който не може да бъде събран в един жанр, дори не може да бъде ограничен в едно изкуство.

Вижте още: ЖИВОТНИТЕ НА МАРИЯ ДОНЕВА СА ТОЧНО КАТО ХОРАТА

Третото място е за новия роман на Теодора Димова, издаден от „Сиела“:

3. „Поразените“ от Теодора Димова

Книгите, осмислящи социализма, вече оформят самостоятелно направление в българската литература. Дъщерята на Димитър Димов има запазено място в съвременното българско писано слово, завоювано лично от нея с неподправен и открояващ се стил и размах на творческата фантазия. „Поразените“ е роман-събитие, за който ще се говори дълго.

Вижте още: СМЪРТ, СМЪРТ, СМЪРТ. ТЕОДОРА ДИМОВА ОТВЕЖДА В ДНИТЕ СЛЕД ДЕВЕТИ

Не е случайно, че първите места са отредени за български автори. Забелязва се добра ритмика при всички издателства – вече дори тези, които дълго страняха от българските автори като рискови, включват в каталозите си техни творби.

Има и още една позитивна тенденция. Дошло е времето, слава богу, да открием и преоткрием чуждоезични автори, които дълго не намираха път към българския читател, вероятно поради страха на издателите, че няма да получат незабавен отклик и няма да донесат очаквани печалби.

По тази причина четвъртото място заема книга, издадена от „Лист“.

4. „Знам защо пее птицата в клетка“ от Мая Анджелоу

Авторката е едно от най-големите имена на англоезичната литература, световно известна и вече възприемана като класик. Починала е през 2014 г., а едва сега, благодарение на издателство „Лист“, българският читател има щастието да държи в ръцете си вече две нейни книги.

Вижте още: ТЯ ЗНАЕ ЗАЩО ПЕЕ ПТИЦАТА В КЛЕТКА

Някои автори пък се нуждаят от реабилитация. Издателство „Прозорец“ систематично пуска на пазара всички книги на нашумялата с „Яж, моли се и обичай“ Елизабет Гилбърт. И ако най-известният ѝ роман е на ръба на кича, то в творчеството ѝ присъстват достатъчно сериозни и ценни творби, които рискуваме да пропуснем, ако вярваме на литературните си предразсъдъци.

Петата книга в тази моя спонтанна класация е:

5. „Град на момичета“ от Елизабет Гилбърт

Според издателите, тя е по-скоро на нивото на прекрасната „Знакът на всички неща“ от същата авторка. Част е от втория, по-смислен поток в плодовитата творческа река на Гилбърт.

Миналото лято се смях с глас, докато четях приключенията на арменската Пипилота – Манюня. Нарине Абгарян е вече позната у нас, благодарение на издателство „Лабиринт“. Тази година на техния щанд може да бъде намерена втората част на „Манюня“, която е един от безспорните ми избори.

6. „Манюня пише фантЪстичен роман“ от Нарине Абгарян

Леки, носталгични по един обичлив и много забавен начин, книгите за Манюня се четат и препрочитат с удоволствие. Те са и за деца, и за възрастни. Не мога да се отърва от мисълта, че ако Абгарян твореше някъде в благодатната Европа, щеше да е популярна почти колкото Астрид Линдгрен.

И в тенденцията на романите със деца, които не са само за деца, включвам без всякакво съмнение и с огромно желание следващата книга от каталога на издателство „Точица“.

7. „Захарното дете“ от Олга Громова

Болезнена, но и жизнеутвърждаваща изповед за детството в съветските лагери. Необходима и важна книга.

Вижте още: ДЕТСКИ ПРИКАЗКИ ОТ ГУЛАГ

Издателство „Изток-Запад“ е едно от любимите ми. Каталогът му е подбиран с изящество, което трудно се постига в един толкова малък и противоречив пазар като българския. Но там всеки и винаги може да намери нещо по свой вкус, при това гарантирано най-доброто, независимо от жанра. Това издателство обичайно няма свой щанд на Алеята на книгата, но пък на щанда на книжарница „Гринуич“ може да бъде открита осмата в моя списък:

8. „Лебедова песен“ от Робърт Маккамън

Познавам го от „Момчешки живот“, една от любимите ми „книги-тухли“. „Лебедова песен“ обещава пиршество – постапокалиптичен роман, награден обилно с множество литературни отличия, а анонсът започва с обещание за страховит читателски катарзис:

„Земята е опустошена от ядрена война между САЩ и Русия“.

След летните пътешествия инстинктивно търся специализираната литература на издателство „Вакон“, което има цели два щанда в двата края на Алеята. В последно време явно и обяснимо е нараснало търсенето на книги, свързани с екзотични преживявания на ръба на цивилизацията, книги за приключения и пътешествия. Каталогът на „Вакон“ става все по-богат, а моят избор този път е:

9. „За да живея“ на Йонми Парк

Роман за препятствията и страданието на хората от Северна Корея, които се опитват да съборят стената, отделяща техния свят от всички останали. Докосване до абсолютно непознатото отвътре, разказ от първо лице.

За финал – нещо леко, бързо и удобно за есенните пътища.

10. „13 за късмет“ от Агата Кристи

Тринайсет разказа от кралицата на съспенса, в които се подвизават най-интересните ѝ герои. Кратки, но така увлекателни, че дори няма да забележите, че вече не сте на брега на морето.

ДС