У дома в Пловдив се готвеше македонска кухня. Баба ми не пропускаше при всеки повод да спомене, че е македонка. Не от нацията македонска, а от региона. Както дядо ми натъртваше, че е от Беломорска Тракия. Прадядо ми Ильо е вписан в аналите на Илинденското въстание. Майка му също.
Македонска ни е жилката, аз също още я усещам, макар че в дъщерите ми вече е силно разредена и те не се хранят така от този корен.
Имаме рода там – и в Северна Македония, и в гръцка Македония. Връзките се разпадат с поколенията, но братовчедите си остават там, а частица от теб е неразривно свързана с тях.
Когато в края на соца, едва 18-годишна, отидох в гръцката Македония, братовчедка ми ме заведе в Пела, родния град на Александър Македонски. И много сърдито ми обясняваше, че надписите са на гръцки, а не на български, и затова не можем да имаме претенции. Беше в края на 80-те. Говореше се за български претенции към великия пълководец, не за македонски. Тогава Македония беше мълчалива част от доминираната от Сърбия Югославия.
Бяхме с баба ми на това пътешествие през 1986 г. Току-що се бяха поразчупили соц ледовете и от България се излизаше по-лесно. Нашите власти ни пуснаха, но гръцките имаха проблем, защото моята баба – българка и македонка – е родена в Ксанти, днешна Гърция. Трудно ѝ дадоха виза, накараха я да подпише декларация, че няма претенции към родното си място.
Роднините ни живеят във Верия, близо до Солун. Първата братовчедка на баба ми, Елени, беше жива и здрава. Чудех се как ще се справим с езиковата бариера. Елени, родена в началото на ХХ век, обаче говореше спокойно на родния си език – български. Нищо, че съпругът ѝ беше ветеран от войни, които е водила Гърция. Нищо, че децата и внуците ѝ имаха гръцко самосъзнание. С баба ми се разбираше както се разбират близки роднини – на родния си език.
А веднъж у дома звъннаха роднините от Кочани, македонската Македония. Аз бях в 5 или 6 клас и извиках мама с думите:
„Ела, сърбите звънят!“
Много ми се обидиха тогава.
„Македонци сме, рода сме, какви сърби, повече сме българи.“
Минаха 45 години оттогава. Днес няма да звъннат, старите ги няма, с децата им не поддържаме връзка. И ако се обадят, сигурно пак ще ми се стори, че сърби звънят.
Затова ми е толкова присърце темата с Македония.
Днес тя вече е съвсем самостоятелна държава и има право да си иска самостоятелността и да си я отстоява.
Обаче няма право да ми казва, че родата ми не ми е рода. Че прадядо ми не е българин. Че заради македонската идентичност съм длъжна да жертвам родовата си идентичност и да се отрека от предците си.
Разбирам всички разумни доводи за промяна на българската позиция за приемане на Македония в ЕС. Разбирам, че не бива да спирам пътя на братовчедите си към Европа, не го искам, искам само най-доброто за тях. Но трябва да стане по честен за всички ни начин, защото общият ни прадядо би искал да е така.
За да бъдем още по-добри...
За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!
Банковата ни сметка (в лева/BGN) С карта през ePay.bg
Площад Славейков ЕООД
IBAN: BG98UBBS80021093830440
BIC: UBBSBGSF
Банка: ОББ
Основание: Дарение