Моята София

Много истории носи със себе си името София Лорен, истории лични, истории, свързани с големия артистичен талант на една от последните диви в световното кино… Истории, които разкриват нейната вътрешна и външна красота. Истории за глада, войната и израстването й. Истории за превръщането й в една от най-великите актриси на нашето време.

Дори отблизо София е велика жена. Чар, сексапил, природна мъдрост и красота, правят от нея истинска дива и пример за подражание на поколения жени по целия свят. Пример как един земен човек може да бъде звезда от световна величина. За мен тя е истински приятел и както всяка личност от нейния ранг, фалшът й е чужд.

Днес София Лорен празнува 80.

Имам чувството, че съм я познавал, много преди моята приятелка Роберта Армани да ни запознае на едно парти след ревю на чичо й в Милано. Колкото повече я наблюдавах, толкова повече ме омагьосваше. Това, с което обаче София ме плени, бяха нейната непринуденост, уникално чувство за хумор, самоирония и много сладък неаполитански акцент.

Зад целия този чар и привлекателност човек веднага усеща силния й характер, маниакална дисциплина, неуморимо желание за победа и задължителния в тези случаи егоцентризъм, примесен с огромна привързаност към стойностните неща, семейството и приятелите.

София е чувствителна натура и ако човек не я познава, лесно може да я възприеме като емоционално нестабилен човек. Тя лесно плаче, виждайки стара черно-бяла снимка, късче от нейното минало, или приятел.

Имал съм възможност да й гостувам нееднократно в дома й в Женева покрай работата ни върху съвместен проект. И никога няма да забравя майчинското и отношение, загриженост и гостоприемност.

Оперативките с нея обикновено започваха в шест часа сутринта на чаша кафе в спалнята й. Освен за работа, говорихме за съвсем нормални неща от живота. Открихме един куп общи приятели в Рим, оказа се например, че дядото на моя най-добър приятел – Малено Маленоти, е бил продуцент на филма й “Мадам Сен-Жен”, за когото София разказа уникално забавни случки.

При едно от гостуванията ми в Женева, София реши да ми покаже огромната си колекция от филмови костюми, за която дори не подозирах. Оказа се, че тя педантично е събирала всичко през годините и в момента съхранява своето минало в климатизирано “мазе” под къщата й на площ от 1000 кв. м.  София пази почти всичките костюми на екранните си героини от началото на 50-те години до днес. За човек като мен, който се занимава с кино и е прекарал по-голяма част от живота си в Италия, това бяха едни от най-незабравимите мигове в живота ми. Докосването ми до тези перли от историята на киното ме караше всеки път да изпадам в екстаз. Домакинята ми се връщаше назад в годините и очите й постоянно се насълзяваха…

Освен костюмите, София е запазила писма и телеграми от Майкъл Джексън, Роналд Рейгън, Франк Синатра, Чарли Чаплин… В свещеното й мазе стоят сценарии на филми, по които е работила, с личните записки на София по тях, списания, книги, музикални плочи, афиши от филми и стотици награди от цял свят.

Преди една година се наложи да я придружа заедно с по-големия й син Карло Понти до Москва. По време на официалния обяд, който продължи цели четири часа, седяхме един до друг с Карло и в един момент, наблюдавайки с какъв финес София забавляваше високопоставените си домакини, го попитах: „Ти всъщност даваш ли си сметка коя е майка ти?“ Карло се оживи и ми каза: „Знаеш ли, понякога когато гледам нейни филми или я видя на корицата на някое списание, се щипя и се питам – това наистина ли е моята майка? Давам си сметка, че съм един от най-големите късметлии да се родя в семейството като моето.“

Красимир Иванов и Карло Понти на описаната среща в Москва.

Бях чувал, че през 50-те години София е позирала на големият български скулптор Асен Пейков в ателието му в Рим за един бюст. Споменах й за това, но тя така и не можа да се сети какво е станало с портрета. По-късно успях да открия сина на Пейков. Той ми разказа, че малко след като баща му завършил глинения проект за бюст, в ателието му дошъл Карло Понти и го взел с обещанието той да го отлее от бронз. За жалост, от този бюст са останали само няколко снимки.

София Лорен и Асен Пейков в ателието на скулптора през 1953 г.

Въпреки всичко, в дома на София Лорен и до днес се пази една скулптура от Асен Пейков. Малка бронзова роза, която той е правил за наградите “Симпатия” през 1973 г. на общината в Рим.

Статуетката на наградата „Симпатия“, връчвана от общината в Рим, е изработена от Асен Пейков. Тази е присъдена на София Лорен през 1978 г.

Срамежлива и упорита, София побеждава във всичките си битки, дори и в тези, в които остава наранена. Спасяват я неаполитанската й душа, пълна с ирония и щедрост.

За много години, София!

С много обич!

Бел. ред.: По-късно очаквайте неочакван подарък от Красимир Иванов. Преди около три години българинът се опита да организира изложба в Националната художествена галерия с костюмите на София Лорен. Поради сложни причини намерението му не беше осъществено. Експонатите от тази експозиция в момента се намират в музея на Карлос Слим в Мексико. Иванов обаче реши да нареди и у нас малък онлайн музей с фотографиите, които е заснел в дома на Лорен в Женева и от онова сакралното й мазе, където италианката съхранява всички късчета от забележителната си кариера в киното.

Търсете виртуалния музей на София Лорен на „Площад Славейков“!