Да ме прощават литераторите. Удивително е, че именно „Под игото“ може да бъде сакрализирано от българския национализъм като този, който видяхме днес в Сопот.
Прочетете пак книгата.
Въстаниците се обезверяват и побягват от позицията, а прочутото черешово топче, което ще видите днес във всяка битова механа, изплюва джепането на два метра – впрочем, повечето топчета попадат в ръцете на турците заредени, защото бягащите не са се сетили дори да запалят фитила. Предатели навсякъде, хората подлъгани и обезверени, битовото смазва всеки висок порив, а истинските идеалисти са самотни и неразбрани.
Всъщност единственото, което революционерите намират да направят, е да вържат един невинен циганин и да го убият, като на всичкото отгоре първия път не уцелват. Ужасна, гнусна сцена! Накрая само лудият Мунчо се възмущава, малко според Ботевото „свестните у нас считат за луди“ или Пушкиновото „народ безмолствует“.
Не знам откъде идва героизацията на този текст – той е горчива критика на българския нрав, обвинява, демитологизира, осмива. И как се превърна в монумент точно на обратното, просто не разбирам.
Вероятно просто не го четат.
Текстът е от профила на автора във Фейсбук.
Вижте още: КМЕТЪТ НА СОПОТ ПРЕДЛАГА „ПРЕВОДЪТ“ НА „ПОД ИГОТО“ ДА БЪДЕ ЗАПАЛЕН
За да бъдем още по-добри...
За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!
Банковата ни сметка (в лева/BGN) С карта през ePay.bg
Площад Славейков ЕООД
IBAN: BG98UBBS80021093830440
BIC: UBBSBGSF
Банка: ОББ
Основание: Дарение