Може ли компютър да композира като Гершуин?

Може ли един компютър да генерира хитов мюзикъл? Въпросът изглежда абсурден. Да направиш мюзикъл е бурен процес, който включва внезапни пристъпи на вдъхновение, скандали, сълзи и отчаяна надпревара с времето. Възможно ли е тихите изчисления на един микрочип да пресъздадат цялата тази човешка драма?

И все пак компютрите стават забележително умели в подражанието на креативността у хората. Отдавна са овладели човешката логика, побеждавайки най-добрите играчи на шах или Го, и вече могат да създават произведения на изкуството и реалистични анимации. Ключът към това е доколко креативността всъщност е изградена върху голям набор от умения и правила. През последните години бе доказано, че компютри могат да произведат задоволителна имитация на барокова соната – форма, която бароковите композитори са заучавали наизуст. Ако компютрите могат да усвоят нея, защо не и друга?

Мюзикълите не идват от въздуха, създадени единствено от вдъхновението. Специалистите говорят за „формула“ за добър мюзикъл, а там, където има формула, може да има и компютърна програма. Кет Гейл, някога учен в областта на геномиката и биомедицината, а днес – телевизионен продуцент, смята, че е възможно. Тя е убедила „Скай Артс“ да финансира огромен експеримент, за да тества хипотезата ѝ. Резултатите ще бъдат обявени в документална поредица, чието излъчване започва по-късно този месец.

В проекта участват екип от компютърни експерти от три държави и един творчески дует – композитора Бенджамин Тил и поета Нейтън Тейлър. Двамата са автори на мюзикъла „Отвъд оградата“, който ще бъде представен в Лондон в края на февруари.

„Вече съм работила с Бен и Нейтън по „Моята гей сватба“, мюзикълът за собствената им сватба, през 2014-а – обяснява Гейл, – и съм правила програми за начина, по който големи корпуси от информация могат да оформят шаблони, след като бъдат анализирани от компютър. Искам проектът да събере тези две области заедно – и да позволи компютри и хора да си взаимодействат.“

https://youtu.be/lIM5vDohYuc

Преди да започне творческата работа, Гейл трябвало да намери учени, които да установят как се прави хит.

„Открих екип в Кеймбридж, който беше работил по анализ на наратива. Те са изучили стотици музикални сюжети и са разбрали кои елементи правят успешен мюзикъл. Например трябва да има неуспех и напрежение във второ действие, а първо действие трябва да завърши във върхов момент.“

Анализатори в Мадрид използвали дори по-сложни схеми, за да открият, че съществува идеална наративна структура от 10 части, която включва начало със „стремление“, придвижва се към „решение за предприемане на действие“ и продължава през „загуба на обичните хора“ и „борба“ към „разрешение“.

Дотук за формата. За да бъде наистина убедително, компютрите трябва да генерират и съдържание.

„Всички тези елементи трябва да се превърнат в нещо конкретно, в „какво, ако“ сценарии – казва Гейл. – За да направим това, използвахме софтуера „какво, ако“, разработен от колежа Голдсмит.“

Става дума за изследователски проект, който може да „измисли, оцени и презентира идеи… като разкази, филми, вицове, рисунки и реклами“.

„Екипът използва това, за да създаде идеални сценарии за мюзикъл – продължава Гейл. – Имаше стотици. Този, който харесахме най-много, беше: Какво би било, ако ранен войник трябва да разбере едно дете, за да открие истинската любов?“

В този момент в работата влизат Тил и Тейлър.

„Получихме оптималните характеристики за сюжета от изследването на компютъра – пояснява Тил. – Най-добрият период беше 80-те, трябваше да има рисков пейзаж, и действието да не се развива в САЩ. Излязохме с история, базирана около жените в мирния лагер в Грийнхем.“

Жените лагеруват пред военновъздушна база в продължение на години в знак на протест срещу ядрените оръжия в базата. Сюжетът предлага всичките правилни съставки – противоположни страни, решаващ момент за предприемане на действия, стремеж и в крайна сметка триумфален край. В крайна сметка двамата поставят историята около протестираща на име Мери – най-доброто име за героиня в тази епоха, според компютъра. Тя се оказва привлечена от американски войник, който има мистериозна симпатия към нямата дъщеря на Мери.

Следващото, което идва, е общата представа за текста и музиката. Тук също компютрите повличат крак. Първо, екип в колежа „Куин Мери“ разполага с компютри, които да изслушат много мюзикъли и да установят правилата на техните партитури. Процесът с текста е сходен.

„Учените в Кеймбридж изградиха невронна мрежа и я пуснаха да прочете хиляди текстове на песни, така че в крайна сметка тя да се научи сама да генерира стихове“, обяснява Гейл.

Всичко звучи добре измислено. Но както двамата нещастни хора в творческия процес открили, компютрите никак не са лесни сътрудници.

„Беше ад – казва Тил. – Трябваше да се ровим през купчини шлака, за да открием перлата.“

Може да изглежда изненадващо след цялата търпелива работа компютрите все пак да бъдат „научени“ на правилата на играта. Но когато хората прилагат тези правила, те добавят своето собствено разбиране за тях; без това правилата са в състояние да продуцират безсмислици. Тил показва пример за няколко безсмислени стиха на компютъра:

Скрий президента на откровението

И снимките са напът да обикнат дракон

Той танцува в копнеж да е част от топлината.

След това показва и още по-добър, малко по-надолу:

Пях един ден към звездите

И добавя, че от този стих са успели да разработят песен.

Музикалните идеи на компютъра имат далеч повече смисъл, но дори и при тях трябва да се свърши много работа, за да са използваеми.

„Проблемът с техниката е, че нямат идея за форма – казва Тейлър. – Всичко, което могат да направят, е да генерират още и още. Не можете да ги накарате да се върнат и да преработят нещо.“

Явно изисква много работа да превърнеш една компютърно-генерирана фраза в цяла песен.

„Мисля, че всяко твърдение, че компютрите могат да композират, трябва да се приема с едно наум“, смята Тил.

Тейлър е по-благосклонен към механичните си съавтори.

„Някои от нещата, които ни бяха представени, бяха брилянтни – казва той и дава пример, като запява: – А за изпълнителите е, сякаш се готвят за което и да е друго шоу.“

Въпросът за 64 хиляди долара е: ще го усетят ли и зрителите на „Скай Артс“ като всяко друго шоу? Ще стане ясно на премиерата.