Можем ли да се скрием от наблюдението на технологичните компании?

Журналистката от „Ню Йоркър“ Джиа Толентино решила да направи експеримент и да скрие бременността си от технологичните компании, събиращи и продаващи данни от потребителите на техните приложения. За своя опит тя разказва в изданието, в което работи.

Толентино обяснява, че практически всеки път, когато публикуваме нещо или даваме данни на приложенията за интересите, финансите и уязвимите си места, те са предавани и продавани на различни компании, най-вече търговски. Това определя какво съдържание ще ни показват приоритетно социалните медии. Само в САЩ всеки час се изпълняват повече от милиард транзакции на чувствителна частна информация, а индустрията на данните за местоположението на потребителите се оценява на 18 милиарда долара.

През 2022 г. компанията, създала браузъра „Mozilla“, прави анализ как се обменят данните от 20 приложения за проследяване на бременността и менструалния цикъл. Анализът показал, че 15 от тях предоставят на трети лица персонална информация за потребителите, която включва физическия им адрес, IP адреса, историята на сексуалните контакти и медицински данни. В повечето случаи приложенията са предупреждавали с неясни формулировки как и кога тези данни могат да бъдат предадени и на правоохранителните органи.

„През телефоните си ние се намираме под постоянно наблюдение от страна на компании, които купуват и продават данни що за хора сме, за кого може да гласуваме, какво може да си купим и към какво могат да ни подтикнат“, пише Толентино.

През есента на 2022 г., скоро след като разбира, че е бременна, журналистката решава да провери дали ще успее да скрие бременността си от вездесъщото наблюдение. Още преди бременността Толентино е била намалила споделянето на информация за себе си. След това отстранила повечето приложения от айфона си, а на останалите забранила достъп до камерата, геолокацията и микрофона. Тя изключила и персоналния помощник Сири и не използвала други умни устройства.

Толентино не търсела нищо за бременността в Гугъл, не купувала детски стоки онлайн със своята кредитна карта. Към същите правила се придържал и съпругът ù, защото общите им IP адреси, което означава и общи масиви от данни, дават информация за свързана политическа и потребителска идентичност. Били улеснени от факта, че малко преди това е било родено първото им дете.

Толентино се отказала и да разглежда Инстаграм профили на други бременни жени, да чете форуми за бременни в „Редит“, спряла да обновява тракера за менструалния си цикъл и не сваляла приложения.

Все пак продължила да пише за бременността си по мейл и говорела за нея в близост до телефона си.

„Чаках кога ще се появи първата реклама за памперси“, пише тя в есето си в „Ню Йоркър“.

Експериментът обаче минавал удивително успешно. През първите 5 месеца на бременността алгоритмите на социалните мрежи и търсачките нито веднъж не показали реклама на памперси. Според Толентино веднъж се случило да купи витамини за бременни, но все пак социалните мрежи не успели да разберат, че очаква дете.

Експеримента си Толентино обсъждала офлайн със специалистката по защита на личните данни Доминика Шелтън Лайпциг. Тя била изумена от резултатите, се казва в статията.

„Ако не сте видели нито една реклама, значи сте успели“, казала Лайпциг на журналистката.

След тези думи Толентино решила да прекрати експеримента.

„Поздравих се за успеха и си купих онлайн панталони за бременни. Само минути по-късно в инстаграма ми се появиха реклами за слингове за бебета“, пише журналистката.

Толентино разказва и за други форми на следене и контрол с помощта на приложения и устройства, които експлоатират тревожността на хората и така събират допълнителни данни.

Тя споменава конкретно за радио- и видеоустройствата, с които се наблюдават бебетата. Макар подобно наблюдение да изглежда естествено и невинно, то засилва тревожността у родителите, макар да изглежда, че целта му е да я понижава. Същото според журналистката, е въздействието на наблюдателните камери, инсталирани към входната врата, за да проследяват посетителите на частните домове. Това не е направило улиците по-безопасни, но е дало възможност да се получава допълнителна информация, включително от органите на реда, без това да е разрешено от съда.