Найден Тодоров и Камий Тома

Този текст е публикуван преди повече от 2 години

Можеше да е на 77, но остана на 27

Продължаваме да се питаме какво изгубихме с ранната смърт на Джими Хендрикс (видео)

Джими Хендрикс, изобразен на стена в Холивуд от уличния художник Ливай Понс. Снимка: ЕПА/БГНЕС - Можеше да е на 77, но остана на 27

Джими Хендрикс, изобразен на стена в Холивуд от уличния художник Ливай Понс. Снимка: ЕПА/БГНЕС

Днес Джими Хендрикс можеше да навърши 77 години. Какво изгубихме с ранната смърт на китарния гений? Почти 50 години по-късно това си остана един от най-тъжните въпроси в рокмузиката, който няма да получи отговор. Можем само да предположим, че сме изгубили много.

Ако не се беше задавил смъртоносно в ранните часове на 18 септември след злоупотреба с алкохол и приспивателни, и ако в един момент бе заживял по-здравословно (както направи например Кийт Ричардс)... Ако имаше характера и таланта на Пол Маккартни, сигурно щеше вече да е записал още трийсетина албума, някои от тях с класическа музика или джаз, би могъл още да изнася концерти пред пълни стадиони и може би дори щеше да напише детска книжка за внуците си. Солокариерата на бившия бийтъл започна в годината, в която умря Хендрикс.

Ще кажете, че това са твърде много „ако”, но преди зловещия 18 септември 1970 г. едва ли някой би заложил и долар, че след 50 години „Ролинг Стоунс” ще продължават не само да са живи, но и да записват албуми и да изнасят концерти.

И все пак за своите (фатални и за още няколко рокмузиканти) 27 години, и по-точно за последните 4 от тях, Джими успя да запише три студийни албума, един концертен и един сборен. Но след смъртта му се оказа, че е оставил записан студиен материал за още 13, а посмъртно издадените му концертни албуми са вече към 20, без да броим стотиците пиратски издания.

През 2012 г. списание „Guitar Player“ зададе и отговори на един по-лесен въпрос:

„Какво не дължим на Джими Хендрикс?

Отговорът е, че ако говорим за електрическата китара, на него дължим монументалния рестарт на китарната култура – от стандарти за тон, през техниката, оборудването, ефектите, свиренето на ритъм китара и солирането – до сценичното присъствие, харизмата, модата и композирането”.

При всички виртуози на шестте струни, появили се в последните 50 г. (а и за всички тях), Джими Хендрикс си остава герой на китарата № 1. А според официалната му биография в Залата на славата на рокендрола, той е направо най-великият инструменталист в цялата история на рокмузиката:

„…разширил диапазона и речниковия запас на електрическата китара в области, в които никой преди него не е рискувал да пристъпи”.

За финал да се поздравим за рождения ден на Джими Хендрикс с най-добрата версия на една от най-добрите песни на Боб Дилън – „All Along The Watchtower“:

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

ДС

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах