Софийска филхармония МЕГАБОРД

Можеше ли Македония да е българска, ако…

„1903“ - алтернативна история на България, разказана от Антъни де ла Реа като роман - с истинско, а не патетично родолюбие

Издател на романа „1903“ е онлайн магазинът „Озон“. Снимка: „Площад Славейков“ - Можеше ли Македония да е българска, ако…

Издател на романа „1903“ е онлайн магазинът „Озон“. Снимка: „Площад Славейков“

Четох тази книга много бавно. Задържа ме дълго на страниците си, защото паралелно с нея проверявах в книги и онлайн имена и събития, които трябваше да си припомня или откривах за пръв път.

„1903“, романът на Антони Де Ла Реа, е ново явление в българската литература. Жанрът „алтернативна история“ не е разработен у нас и причината е, че още не можем да осмислим истинската си, реална история. Все още спорим дори за събития, които имат живи свидетели. За да се прочете историята през призмата на невъзможното „ако“, е нужна зрялост.

Авторът на „1903“ очевидно я притежава. Проучването, което Де ла Реа е направил, е проучване на историк, не на автор на фикционална история. И е написал роман, в който събитията са напълно вероятни, макар и несъществуващи. Така анализът на истинските факти идва естествено, сам от себе си, осмислянето става по-дълбоко. Така плашещото историците „ако“ се превръща в аналитичен маркер, а не в спъващ фактор.

През 1903 г. започва Илинденско-Преображенското въстание, което може да реши съдбата на Македония. Присъединяването на западните български земи към родината е национален идеал още от времето на Берлинския договор. По това време България все още не е независимо царство, Съединението с Източна Румелия се е случило преди по-малко от 20 години и болките от османската тирания още са живи. В този момент България и княз Фердинанд са изправени пред съдбовен избор – дали да обявят война на Османската империя.

Знаем, че всъщност решението е било пагубно, не се намесваме в събитията и губим шанса си да обединим земите си завинаги. Антъни Де ла Реа обаче решава да потърси отговор на въпроса какво би станало, ако решението беше друго. Възможният резултат е точно сбъдване на националните въжделения – излаз на Бяло море, целия български народ в една държава, силна България на Балканите. И най-вече обща национална кауза.

Разбира се, че може да се спори с всяко предположение на автора. Но е излишно – алтернативната история не е наука. Вариациите на събитията са много, събирането им в единен последователен наратив – тежка задача. Единственото, което е от значение, е базата – тоест, дълбокото познаване на истинската история.

Фактически от „1903“ може да се научи много повече за това, което се е случило през тази съдбовна за България година, отколкото в много научни анализи. Защото опората на Де ла Реа е била в човешкия елемент. Да опознаеш героите си така дълбоко, че да ги поставиш в непозната ситуация и да предвидиш какво биха направили, изисква титанично усилие. Затова романът се чете с купища справочна литература наоколо – доверието към авторовите решения само нараства. Рискът за писателя е, че ще го четат хора, предразсъдъчно настроени към събитията от 1903 г., които имат отзвук чак до днес. Това обаче е и полезно – митовете се разбиват най-добре, когато се разпаднат на съставни части и се сглобят в нова форма. Това се е опитал да направи авторът на „1903“.

Романът е издание на онлайн магазина „Озон“. Опитът на българската онлайн книжарница и магазин да наподоби „Амазон“ вече стигна и до книгите. Но си личи, че издателската дейност на „Озон“ е по-скоро любителска засега. Редакторската и коректорската работа върху книгата са изключително слаби. Изданието е пълно със стилистични и граматични проблеми. Това обаче не намалява значимостта му. Просто читателят трябва да успее да прескочи множеството структурни и правописни грешки.

Алтернативната история в този вид, в който ни я предлага Антъни Де ла Реа, е много по-различна от стилизираната, фалшифицирана и парфюмирана версия на историята, която автори с претенции представят за истинска. Романът е първи по рода си и до голяма степен може да бъде използван като пример как се разказва с истинско, а не патетично родолюбие.

Фоби

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

kapatovo.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах