„Можете ли да си представите Хитлер и Сталин като джаз барабанисти? А Сидеров свири човекът“

Импровизации и провокации на Милчо Левиев на премиерата на книгата за него „Артистът не е самотен остров“

„В професията на музиканта свиренето е най-лесната част. Трудното е да намериш кой да те наеме и после да го накараш да ти плати“, казва Милчо Левиев. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков - „Можете ли да си представите Хитлер и Сталин като джаз барабанисти? А Сидеров свири човекът“

„В професията на музиканта свиренето е най-лесната част. Трудното е да намериш кой да те наеме и после да го накараш да ти плати“, казва Милчо Левиев. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Премиерата на една нова книга стана хубав повод за музикално събитие – изненадващ музикално-артистичен джаз спектакъл с Милчо Левиев в главната роля. Представянето на „Артистът не е самотен остров” на журналиста Владимир Гаджев, в която виртуозният музикант е главен герой, изобщо не премина по план. Когато някъде присъства Милчо Левиев, никой не може да е сигурен в каква посока ще поведе събитието. Така е в джаза. Не може без импровизации, независимо дали става дума за музикални интерпретации, или за литературни премиери.

Проф. Пламен Джуров, който също взе участие в представянето, е отбелязал за този нрав на Милчо и в увода на „Артистът…“:

„Когато Левиев е на сцената, колегите му трябва да бъдат нащрек. Винаги изненадващ с необичайната си инвенция и парадоксалните метафори на музикалната тъкан, той предизвиква необичайни решения тук, сега – на секундата. Ако си истински музикант, трябва да отговориш достойно на тази провокация. Започва с цитат (примерно на Панчо Владигеров), за секунда го „превежда“ на езика на джаза, обединява състава с бесни импровизации и финализира с обобщения“.

Точно това се случи и в Клуб 1, НДК, на 2 май. С тази разлика, че артистичните импровизации и провокации на Милчо Левиев не бяха само към колегите му (в случая – негови ученици от майсторския клас, който води в НБУ), а и към гостите, към организаторите и към публиката – както обикновено.

Америка за България

Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Маестрото се включи със соло на яркочервена мелодика в кратката музикална интродукция, а след това се обърна към публиката в клуба с изненадващо начало:

„Игор Стравински е лакей на империализма – и веднага уточни за по-младите в публиката, че това е цитат на Тихон Хренников. – Тихон е мъртъв, и добре, че умря! Аз имам черен хумор. Той беше председател на Съюза на композиторите по съветско време – и след съветско време. Покойникът не беше добър композитор – както каза Остап Бендер на погребението на Паниковски: „Покойникът не беше добър човек“.

Стравински го канеха да отиде в СССР, но той не искаше. Казваше, че съветските оркестри нямат чувство за ритъм, защото те не са свободни хора. Най-накрая, по времето на Хрушчов, Странински се нави да отиде в Москва. И в делегацията, която го посреща на летището, най-отпред, сред всички видни композитори, застанал Хренников. Слиза Стравински от самолета, отива право при него и му подава бастуна си. Тихон го взима учуден, а Стравински казва: „Лакей? Ето кой е лакей“ и продължава“.

Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

След много артистично разказаната история (с вметки на руски език за по-голяма автентичност), Милчо седна („малко да си почина“) и заръча на учениците си да изсвирят един бавен блус. А докато си почиваше, стана, захвърли бастуна си и с лека танцова стъпка седна на пианото…

Доза Щастие

Преди 2-3 години, в Студио 5 (отново в НДК) Ицко Финци направи спектакъл, в който редуваше интересни истории от живота си с любими пиеси за пиано в саморъчно изпълнение. Представянето на „Артистът не е самотен остров“ се превърна в подобно шоу – с тази разлика, че няма как да сравняваме музиката на Левиев с това, което правеше на пианото Финци.

Диригентът Пламен Джуров. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Какво точно изсвири Милчо Левиев, е трудно да се опише с букви (пък дори и с ноти), затова Ви предлагаме някои милчолевиеви прозрения, шеги и провокации (вие трябваш да решите кое какво е) на музикални теми от Бетовен през Хиндемит до Волен Сидеров.

„Няма джаз, няма класика, има музика. В съвременната музика не може да няма джаз. Той е част от тъканта на съвременната музика, както тъканта на джаза е нищо без класическата музика. Черните донесоха най-важния елемент – ритъма, който в Европа започна да куца. Дори най-любимият ми композитор – Дебюси – разводни ритъма. В живота ритъмът е най-важното. Бах суингира (пее), не можеш да го спреш, реката тече!

Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

***

България е страната на неограничените невъзможности. (…) Всички етноси – еврейски, арабски, арменски… знаят да се пазарят. Само ние не знаем. Вместо да се пазарим, у нас сделките се провалят, винаги. С малки изключения. И в изкуството, и в политиката се проваляме и отиваме на страната на падащия. Винаги. Както сме и сега. Благодаря, че изслушахте политическата ми реч толкова внимателно!

***

Най-големият проблем на човечеството е как да се разбираме. Аз съм избрал езика на музиката. Звучи малко смешно да се опитвам да разказвам с думи нещо, което вече съм го казал с музика.

Веднъж Рихард Щраус и диригентът Бруно Валтер пътували из Алпите. Валтер викнал: „О, Рихард, Рихард! Виж каква чудна красота!“. Щраус, без да вдига глава, отвърнал: „Ти гледай, това аз вече съм го описал в моята „Алпийска симфония“.

Впрочем, макар и да е останал при Хитлер в Германия, Щраус не е навредил на никого. Напротив, предупреждавал е много хора да заминават, преди да е станало късно. Съветва дори и Хиндемит да бяга в чужбина.

– Ама, аз не съм евреин – учудва се Хиндемит.

– Ти си по-лошо – германец, който пише музика като евреин – отвръща му Щраус.

Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

***

Някои композитори са твърде многословни, те не са ми любимите. Има симфонии по няколко часа – и не можеш до отидеш до тоалетната… Днес хората и търпение нямат за такива работи. Но и по времето на Бетовен е било скандално, че Деветата му симфония е повече от час. Хайдн е смятал, че всичко по-дълго от 20 минути става скучно. А Панчо Владигеров казваше: „Не важно дали е хубаво или лошо. Най-важното е да не е скучно“.

***

С Владо Гаджев се познаваме отдавна и откакто се познаваме, постоянно се караме. И се бием. Без дуел нищо не става. Не е важно кой ще победи, но всеки трябва да изрази мнението си и да каже какво мисли. Но той реши, че аз му вярвам толкова, че може направо да ми покаже готовата книга. Ето затова книгата се забави 6 години. Владо знае много неща, но не знае всичко, а аз много държа всичко написано да е съвсем точно.

Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

***

Волен Сидеров е добър барабанист. (смях в залата) Не се шегувам. Свири много по-добре на барабани, откокото Бил Клинтън на саксофон. Един друг президент – Ричард Никсън – изсвири на рожденния ден на Дюк Елингтън „Happy Birthday“ със страхотни джазови акорди. Това не ме накара да го заобичам като политик. Така че, не бъркайте двете неща. Някой главанак не е толкова главанак, колкото си мислим, че е. Иначе дали е лош човек? Не мисля, че един много лош човек ще свири джаз. Можете ли да си представите Адолф Хитлер като джаз барабанист? Или Йоско Сталин? А Сидеров свири човекът, и то добре. Това е най-трудният инструмент – четирите крайника свирят различни неща.

***

В професията на музиканта свиренето е най-лесната част. Трудното е да намериш кой да те наеме и после да го накараш да ти плати.“

Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Вижте още: МИЛЧО ЛЕВИЕВ И ДЖАЗЪТ, КОЙТО РАЗЯЖДАШЕ ЖЕЛЯЗНАТА ЗАВЕСА

Bookshop 728×90