Мрачен разговор за хаотичните и жестоки войни на съвремието

За мен Руслан Трад беше просто съученик. Мисля, че дори не сме ритали топка в двора на старото даскало. Но момчето се превърна в мъж и започна да събира своите парчета истина за случващото се с другата му родина. От девет години насам той поддържа на български език блога Intidar, в който пише редовно за Сирия и изобщо за Близкия и Среден изток. Тонът на текстовете се променя с хода на събитията. Езикът на Руслан е разговорен, неогладен, убеждаващ със самата си неподготвеност. Той записва и коментира събитията така, както би ги разказал пред познат, срещнат на улицата.

През 2011 г. Сирия се взриви. Страната, за която знаехме, че е управлявана от авторитарен, но приемливо светски режим, се обърна срещу диктатора си с разбираеми, но може би малко наивни искания за демокрация. Разбрахме, че сирийците не са само някакви абстрактни „араби“, а че сред тях има различни етнически и религиозни малцинства, които не са се споили в единна нация. Режимът на баасисткия президент Башар ал-Асад обърна оръжията на армията срещу народа (или народите) на една от най-древните и цивилизовани страни в света. Намесиха се чужденци със свои амбиции и част от територията на Сирия стана земя на днес вече загиващия „халифат“ на ДАЕШ. Демократичната опозиция беше избита или се разпръсна и се сля с други воюващи групировки, някои от които не са по-„умерени“ към цивилното население от Асадовата армия и от терористите. Бомбардировките на доброжелателите от Турция, Русия и САЩ с нищо не облекчават съдбата на изтребваните сирийци. В момента тази земя напомня смазаната Украйна от трийсетте и четиридесетте години на ХХ в. Може би само кюрдите успяват да въведат нещо като ред в контролираните от тях части от страната.

„Убийството на една революция“ на Руслан Трад ни предлага погледа на човек, произлизащ от по-скоро баасистка среда: семейното възпитание, традиционните отношения между някогашната НРБ и арабския свят, образованието и пропагандата на Асадовото управление са го подготвили да вижда Сирия като спокойна страна, добре управлявана от един все пак поносим и дори може би справедлив водач. След това танковете започват да стрелят по населението в Хомс. За всекиго би било шокиращо да научи, че почитаната национална армия се е обърнала срещу самата нация.

Началото на гражданската война в Сирия започна за българите като новини за унищожаването на средновековния сук в Алепо (или Халeб) и за обстрела на Крак де шьовалие (или Хошн ал-Акрад), замъка на хоспиталиерите край Хомс. За местните граждански активисти, журналисти, лекари и обикновени жители всичко минава през предателства, убийства, заплахи и най-сетне се превръща в цялостна катастрофа. Всеки знае, че е бил излъган. И всеки има своя версия на събитията.

Може би най-ценните места в книгата на Руслан са няколко жестоки равносметки. Няма сирийско семейство без загинали близки. Няма двама сирийци, които да се спрат на една истина. Това силно напомня мисленето и на българите, но при сирийците е много по-разбираемо. Атмосферата и начинът на живот, присъщи на няколко старинни градове, няма да се възстановят с десетилетия, а може би и никога. Мисленето на дете, израсло с баасистките внушения, се променя под продължаващия напор на ужасяващи факти. Въпреки всичко, съществува кюрдско малцинство и то ще направи всичко възможно, за да запази трудно извоюваната си автономия. Асад все още е на власт в столицата, но е изгубил лоялността на населението. Няма „добри“ в тази война. На международната „общност“ изобщо не ѝ пука за Сирия, нито за човешките права. И най-сетне: тази война няма да свърши скоро. Дори ДАЕШ да бъдат унищожени, което предстои, остават неразрешими конфликти между останалите участници в клането. Благословената страна на Леванта, из която са пътували и проповядвали Христовите апостоли, ще остане разделена и хората там ще продължават да умират. Специално за българските читатели е от интерес изводът за присъствието на българско оръжие по бойните полета на Близкия изток. Една не особено славна страница от съвременната ни история.

Но книгата на Руслан Трад може да бъде ценна не само за българска публика. Разказите, фактите и предположенията в нея не са наивни и не предлагат лесен, цялостен наратив. Такава книга би могла да има голямо бъдеще, ако бъде преведена на английски, а може би и на арабски. Без да има опита на Светлана Алексиевич, авторът на „Убийството на една революция“ по нещо се доближава до интуицията за човешки значимото, видима и в книгите на белоруската писателка.

Още не знаем дали сирийската гражданска война е генерална репетиция за по-голям сблъсък, подобно на някогашната гражданска война в Испания. Със сигурност е част от големия пожар, разпален едновременно в няколко африкански страни, по бреговете на Средиземно море, във вътрешността на турски Анадол, в Ирак и в Йемен. Сблъсъкът на няколко ислямски сили и трудно разбираемите процеси в ислямския свят създадоха хаоса, за който четем всеки ден в новините. „Убийството на една революция“ е само един от многото погледи, чрез които някога ще бъде написана историята на тези кървави времена.

„Сирия. Убийството на една революция“ е издание на „Сиела“.