Мрачният автопортрет на Ван Гог вече с потвърдено авторство

След десетки години съмнения, експерти доказаха авторството на автопортрет на Винсент ван Гог. Това е единственото произведение, което художникът създава, след като е диагностициран с психоза. „Автопортрет“ (1889) е в националната колекция на Норвегия, но автентичността му се поставя под съмнение едва през 1970 г., пише „Гардиън“. Но на 20 януари специалистите от музея „Винсент ван Гог“ в Амстердам заявиха, че творбата „безспорно“ е създадена от него.

Творбата е датирана от август 1889 г., изражението на художника е безжизнено и преобладават тъмните, зелено-кафяви тонове.

„Автопортретът от Осло изобразява човек, който е психично болен – коментират от музея в Амстердам. – Плахият му страничен поглед е лесно разпознаваем и често се среща при пациенти, страдащи от депресия и психоза.“

През май 1889 г. Ван Гог сам постъпва в малка клиника в Сен Реми, Франция. През юли състоянието му се влошава и не се подобрява в продължение на месец и половина. Картината се споменава в писмо, изпратено от художника до брат му Тео през септември – там Гог пише за „опит за автопортрет от времето, когато бях болен“.

Според изследователите творецът не е посмял да признае, че се намира в същото състояние като останалите пациенти на клиниката.

„Вероятно рисува този портрет, за да се помири с образа, който вижда в огледалото: човек, който не е искал да бъде и все пак е бил – коментира Луис ван Тилбор, професор по история на изкуството и експерт от музея в Амстердам. – Това прави картината толкова забележителна и дори терапевтична. Тя е единствената творба, която Ван Гог създава, докато е в състояние на психоза.“

Националният музей в Осло купува картината през 1910 г. и я превръща в първия автопортрет на Ван Гог, който попада в публична колекция. Заради недостатъчно информация за произхода на платното и въпроси около стила и използваните цветове, някои експерти изразяват съмненията си в авторството. Затова през 2014 г. норвежката институция поръчва на музея „Ван Гог“ в Амстердам пълен анализ на техниката, стила, материалите и произхода на творбата. Резултатите станаха публични в понеделник, пет години по-късно.

Една от причините, която поражда съмнения, е използването на шпатула за изглаждане на наслоената боя в някои части на платното. Тилбор изтъква обаче, че това не е първото произведение, в което художникът прилага тази техника. Неговото предположение е, че Ван Гог умишлено е „изцедил живота от портрета“, за да съответства на психическото му състояние.

„Това не е най-хубава картина, която Ван Гог създава, но аз започнах много да я харесвам – споделя експертът. – По-късно някъде казва, че работите му понякога са вик на болка. Е, това е вик на болка. Принадлежи към малка група картини, които показват менталния му проблем и как той се справя, или се опитва да се справи с него.“

За да нарисува портрета, Ван Гог най-вероятно е използвал огледало, за да покаже дясното си ухо, а не лявото, което реже през декември 1888 г. През август 1889 г. той пише, че все още се чувства „неуравновесен“, но смята, че може да се върне към рисуването. Само три седмици след като създава мрачния си автопортрет в клиниката, следват два по-познати и далеч по-живи автопортрети, които се намират в колекциите на Националната художествена галерия във Вашингтон и в музея „Орсе“ в Париж. Разглеждани заедно, творбите показват мъж, който постепенно се завръща към живота и оздравява. Това състояние, оказва се, не трае дълго – след година, когато е само на 37, художникът се застрелва.

Автопортретът ще бъде изложен в музея „Ван Гог“ в Амстердам от 21 февруари. След това ще се завърне в Осло, за да бъде показан през пролетта на 2021 г. като част от постоянната колекция на Националния музей в новата му сграда.