„Мракът на руска земя ще остане много дълго”

Емоционалното прощално писмо на Анатолий Белий - един от най-известните руски актьори, който напуска страната заради войната

„От 24 февруари нося в себе си огромен камък, той ме притиска и сърцето ме боли всеки ден“, пише актьорът от МХТ Анатолий Белий. Снимка: Личен архив - „Мракът на руска земя ще остане много дълго”

„От 24 февруари нося в себе си огромен камък, той ме притиска и сърцето ме боли всеки ден“, пише актьорът от МХТ Анатолий Белий. Снимка: Личен архив

Анатолий Белий, един от най-изявените руски актьори, заслужил артист на Руската федерация от 2006 г., играл в над 70 филма, напусна московския театър МХТ и Русия завинаги. Роден в Украйна, област Виница, Белий още в първия ден на войната изрази своето несъгласие с руската власт и се обяви против агресията на Русия в родината му. За заминаването си актьорът съобщи с емоционален пост в социалните мрежи.

„Да, аз заминах. Да, заминах си от театъра и изобщо отвсякъде. Като се ръководех от понятието за професионална чест, доработих, доиграх, скърцайки със зъби, стискайки зъби, своя 20-ти сезон в родния МХТ, за да не подведа театъра и го изтръгнах от себе си с кръв.

Защото повече не мога да остана в страна, която води подла, неправедна, страшна, кървава война. Не мога да се преструвам, че нищо не се случва, не мога да гледам смеещите се в летните кафенета хора, не мога да слушам веселата музика, лееща се от отворените врати.

Не мога повече да мълча.

Моята страна ми беше отнета заедно с хората, които смятах за приятели (останаха единици), заедно с тези, за които играех на сцената, наивно вярвайки, че някак влияя на душите и сърцата им. Глупак.

Изказах позицията си в началото на войната и в „Дожд“ (вече затворен телевизионен канал в Русия – бел. прев.), и в социалните мрежи. Върху мен се изсипа такова количество зло и ненавист, че разбрах – това е безполезно, повечето са „Zа“.

И замълчах. Вероятно мога да бъда наречен пораженец. Но наистина мисля, че загубихме в тази битка. Ние – това е културата, тези, които мислехме и се надявахме на демократично развитие на страната. Ние сме малко. И можем да бъдем изтрити от лицето на Земята и от историята много лесно.

Ние не сме нужни на Русия. Много жалко. Защото в Русия има голямо количество прекрасни хора. Красиви хора. Но мракът е повече. Това е горчива истина, но трябва да я приемем.

Най-важната дума за мен в това тъмно време е разочарование. То е много дълбоко и разностранно. Разочарование от природата на човека, от победата на Zверското безсъзнателно над слабия разум. Мракът управлява.

Веднага искам да изпреваря мисли от тоя род – не се превъзнасям, не съм на бял кон, аз самият излизам от своя Египет всеки ден и много от нещата не ми се получават. Но се старая. Навярно съм от тези, които не могат да се смеят след Аушвиц. Той беше исторически отдалечен и не се усещаше силно, но ето, че дойде в живота ми. Дойде неочаквано и страшно. Как да живея с това – засега не знам. Аз съм песимист и мисля, че мракът на руска земя ще остане много дълго.

Днес сутринта ракета падна във Виница. Загинаха възрастни, деца… Аз съм роден в област Виница.

От 24 февруари нося в себе си огромен камък, той ме притиска и сърцето ме боли всеки ден.

Не на войната.“

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

kapatovo.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах