Летен сезон

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Мръсна приказка за Твореца, който провали Опероса

С лазене по министерства Той разнася мълвата, че събитията в Евксиноград са престъпни

Фондацията на Дарина Такова организира майсторския клас на големия бас Карло Коломбара, който се провежда в София от днес до 18 декември в камерна зала „България“. - Мръсна приказка за Твореца, който провали Опероса

Фондацията на Дарина Такова организира майсторския клас на големия бас Карло Коломбара, който се провежда в София от днес до 18 декември в камерна зала „България“.

Искам да ви разкажа нещо. Моите истории са оперни, но който има сетива, ще усети защо ги разказвам. Който няма, започва да се заяжда или да „омиротворява“, защото моите истории винаги разлайват кучетата…

Всичко започва преди години, когато една прекрасна млада дама-елф, пристига в България заедно със съпруга си, крупен индустриалец. Те са от Финландия, но са граждани на света заради неговия бизнес. Момичето-фея е певица и приказно красива. Операта и пеенето са нейната голяма страст. Таи мъка и носталгия в сърцето си по различни причини. В рамките на две години е изгубила майка си и сестра си – и двете съвсем млади и прекрасни, от една тежка болест, която никому не прощава.

Катрин Хаатая създаде фестивала "Опероса" в двореца Евксиноград край Варна.

Катрин Хаатая създаде фестивала „Опероса“ в двореца Евксиноград край Варна.

Тук, в България, Катрин решава да осъществи своята голяма мечта. Да продължи да създава любимото си изкуство, но като меценат, продуцент, организатор. Благодарение на този дух, страст и ентусиазъм, изравя света и осъществява мечтата си. Не другаде, а в прелестната градина на двореца в Евксиноград. Създава фестивала „Опероса“ и у нас за първи път се ражда нещо така брилянтно. Макар и далеч от столицата, интересът е голям. Атмосферата е изискана, всичко е премислено и създадено с много любов. Ангажирани са много и само млади хора, на които е дарена тази сцена за изява и трупане на опит.

Спектаклите са за шепа хора, но те са специални. Банкери, търговци, дипломати, политици. Властимащи и икономически потентни люде. Целта е да опознаят това висше и така далечно за тях изкуство и да бъдат провокирани да го подкрепят. Така, както е по целия свят.

В паузата между действията на спектакъла блести изискан коктейл, но не с чипс и маслини, а с истинска вечеря. Селекция от престижни български вина от изба споснор. Красиви девойки в барокови одежди посрещат и упътват публиката. Големи монитори предоствят текста от либретото на операта. В импровизираната зала под звездите, между пищна зеленина и морето, няма прокраднали се невежи с дънки и фанелки. Дрескодът е ясен. Елегантно общество, както е редно. В шатрите за артистите всичко е премислено и осигурено. Лукс и бяла чисота. Цветя и пресни плодове, шоколад и сладкиши, сокове и вода.

Идеята и реализацията са блестящи. Следва българската нишка в историята.

Намесва се едно момче, свикнало винаги да е на гребена на вълната, защото така му се е стекъл животът, а той, животът, е странно аранжиран и често да се чудиш как някоя гадина все е на върха. Нашият Творец винаги раздава ролите и режисира, но от нас зависи крайния резултат на житейската ни пиеска.

Това момче, което държало монопола на операта у нас, никак не харесало идеята някаква си чужденка да „краде“ от неговата територия на еднолична изява. И тъй като момчето има мощни връзки и подкрепа, започва ден и нощ да лази по министерства и институции, да върти телефони и да се среща с разни управленци, шептейки или с крясък, защото нервите му често са необуздани, потърквайки къси ръчички с малки пръстчета да разнася мълвата, досущ като Росиниевия Дон Базилио, че това, което се случва в Евксиноград, е престъпно. Да бъде спряно на часа, защото как така, видиш ли, някаква си чужденка ще прави опера в България! Откъде накъде?! И накрая, точно както изревава Базилио за клеветата: „Тя избухва като бооооомба!“, плясва интригата, че бизнесът на съпруга-индустриалец е мръсен, долен, престъпен и незаконен.

Дворецът Евксиноград бе затворен за фестивала "Опероса" на Катрин Хаатая.

Дворецът Евксиноград бе затворен за фестивала „Опероса“ на Катрин Хаатая.

Такааа… Разбира се, прекрасната дама продължава с опитите да подържа фестивала, но с всяка следваща година става все по-трудно до невъзможно. Министерството затваря портите на двореца и… дотук.

Тя перяла пари, грабела ги за себе си, „използвала“ елитната публика за събиране на средства за собствена облага и така до безкрай. Позната процедура за всеки, дръзнал да предложи нещо ново и различно.

Каква е истината?

По време на престоя си в България Катрин също като майка си и сестра си заболява от ужасната болест. Бори се, защото има две малки деца и несломим дух, и успява да победи. По време на тази борба за живот създава „Опероса“. Средствата, събрани от елитната публика, всичките до стотинка, отиват като дарение на фондация за деца болни от рак…

Катрин си тръгна огорчена от България. Бизнесът на съпруга ѝ ги пренесе в Сърбия. Това, което ѝ донесе толкова страдание тук, там, в Белград и цялата страна, в момента успява да осъществи и разгърне. Майсторски класове, оперни спектакли, всичко за обучение и подпомагане на младите оперни дарования, които там, повярвайте ми, са в изобилие.

Катрин не къса връзката с България и от време на време се опитва да подари нещо на нашите млади, но винаги и неизбежно се сблъсква със ситуации Alla bulgara.

Разказвам всичко това, защото е гадно и защото в тази наша рОдина нещата трябва да се знаят и да се изричат на глас. Някои хора, които са отровни за еволюцията на обществото ни, трябва да бъдат посочени с пръст, оттам нататък е техен проблемът как ще продължат да живеят в мир със себе си. В България цари формулата „Всеки знае, но си трае“.

Когато напиша нещо, което е толкова важно, така очевадно, така крещящо и умоляващо за промяна, и някой колега напише нещо мило, благо и противоречиво на действителността, като някой Месия-миротворец, сърцето ми се свива. Нищо, което подържа досегашното статукво, не бива да бъде оставено на мира.

Всеки избира своята формула: на протест или овчедушие. Своя воля! Аз моята съм я избрала…

 

Текстът е публикуван във фейсбук профила на оперната певица Дарина Такова

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Bookshop 728×90

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах