Стихотворението „Лолита” на поета Нинко Кирилов, публикувано преди няколко дни в групата „Нова социална поезия”, пусна духа от бутилката и освободи страсти, явно отдавна таени в душите на многобройните Фейсбук-поети.
Стихотворението е еротична пародия с мизогинистки и педофилски привкус на няколко от най-известните творби на Яворов и Дебелянов. Ще спестя на нашите читатели пълния текст на творбата, която вече е изтрита и от Фейсбук заради неспазване на стандартите. Не всеки би открил в нея ирония, сарказъм и пародия. Рискът да бъде приета буквално е огромен – най-малкото защото описаното в нея – с цялата му натуралистичност – е отражение на добре позната реалност.
„Лолита” на Кирилов е непретенциозна творба, основното ѝ качество е провокацията. Литературната ѝ стойност е относителна – само в областта на нестандартната интерпретация на уродливо явление. В никакъв случай не може да бъде направено сравнение на литературно ниво между романа на Набоков, чието име стихотворението експлоатира, и пародийната поетична интерпретация. Там, където Набоков е свенливо порочен, Нинко Кирилов е безцеремонно перверзен.
Безпогрешното усещане на публиката за тази безцеремонна прямота стана причина да се размахат словесни шпаги и дори да се родят нови клонинги на неприличното стихотворение. По стара традиция спорът прерасна в личен, после се нароиха нови групи, в които дълго ще отеква шумът от битката.
Идеолог на „Нова социална поезия” е поетът и университетски преподавател Владимир Сабоурин. Самият той е създател на поезия, която трудно може да бъде описана като „масова” и „опитомена”. Категоричното разбиване на клишетата и свободата на изразяване е в основата на тази поетична общност, която приема всеки без ограничения, стига да има отношение към поезията. Именно в подобна абсолютно свободна среда стихотворението на Нинко Кирилов все пак се сблъска с енергично възмущение.
Проблемът е стар като света и въпреки че случката изглежда дребна и затворена в чашата вода на Фейсбук-групите, тя се отнася до един огромен въпрос: позволено ли е на изкуството да слиза в мрака и мръсотията? Дали може да бъде опоетизирано перверзното и уродливото?
Тази дилема стои пред човечеството отдавна. Маркиз дьо Сад дори лежи в тъмницата заради едностранчивия отговор на този въпрос, даден от цензорите по негово време. Творби са отхвърляни, книги са горени и творци са убивани заради „неприемливи теми”.
Днес просто докладваме недоволството си на администраторите във Фейсбук. Но въпросът остава, особено в светлината на новата тенденция за пълна политическа коректност при изразяването.
„Лолита” на Кирилов може да бъде разчетена като мизогинна творба – в нея става дума за опредметяване на непълнолетна жена, за сексуална доминация на мъжа. Това предизвика най-вече негативната реакция на хора с феминистичен уклон, но и демонстрира така често виждания вече отказ да се търси сарказъм и ирония отвъд привидностите на буквалното. Пластовете на разбирането са пожертвани в името на политкоректността.
Марко Видал, един от редакторите на списание „Нова социална поезия” е категоричен в официалния си пост по случая:
„В Испания все по-често се налага да викаме на милениълите „ofendiditos” (обиденичките), защото те (мое поколение) са родени в ерата на политическата коректност и абсолютно всичко може да се смята за политически некоректно и следователно – да бъде (авто)цензурирано”.
Като иронично-саркастичен отговор на това веднага след скандала се появи и хумористичната Фейсбук група „Нова хетеросексуална поезия”, която се представя като „Група за истински бяла, хетеросексуална, брадясала, умерено подпийнала, но уверена във висотата си съвременна софийска поезия!”. На ръба на скандала единият от създателите на групата – Иван Стоянов – пише:
„Това е сатирично-комедийно-критичен отпор на наложилата се през последните няколко години тенденция в софийската (основно мъжка) псевдопоетична литературна ,,традиция’’. Работим с архетип на мъжете, които с (полупълна? полупразна?) чаша/цигара/друго в ръка проклинат все така изоставящите ги жени и в стихотворенията си споменават софийски улици, барове и създават поезията тип списък за покупки за пазар и пр. някои наши. Вдъхновители за стихосвирките ни могат да бъдат и някои действителни колоси на мисълта като Нинко Кирилов, Августин Господинов, Тома Марков, Мартин Карбовски, ранният Стефан Иванов, Радослав Парушев, Владимир Сабоурин и много други, но могат и да не бъдат.”
Така идеологическото възмущение се превърна в пародийна поетична битка, защото на двете територии се появяват непрекъснато стихове, подчертаващи и поддържащи и двете страни на спора. От което губят и литературата, и спорът, защото неизкушеният читател трудно се ориентира къде е неговото място в тази драма.
В крайна сметка все повече и все по-натрапчиво отношението към поезията излиза извън рамките на естетическото, за да навлезе в етическото. Ако следваме високите пориви за творчество, пътят трябва да бъде обратен – от високи етически позиции да се раждат естетически издържани творби, които да създадат арт атмосферата на днешния ден. Въздухът на изкуството обаче се оказва замърсен точно колкото въздухът на планетата. При това не от един или друг поет, намерил начин да изрази себе си чрез противоречива творба, а от липсата на обща идея у хората за по-висока етическо-философска цел. Във времена на разпад поезията вече не е обединител, а катализатор на допълнително разделение.
За да бъдем още по-добри...
За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!
Банковата ни сметка (в лева/BGN) С карта през ePay.bg
Площад Славейков ЕООД
IBAN: BG98UBBS80021093830440
BIC: UBBSBGSF
Банка: ОББ
Основание: Дарение